Недалеч от Хелзинки, на 8 декември 1865 г. в семейството на лекаря Кристиян-Густав Сибелиус се ражда син. Кръстен е Йохан-Юлиус-Кристиян, като по-късно става известен с краткото име Ян.
Малкият Ян рано загубил баща си и израснал в женско обкръжение. В семейство нямало музиканти, но всички деца били обучавани музикално. Ян избира цигулката пред пианото. Към 15-годишна възраст започва да се занимава редовно, под ръководството на диригента на местния духов оркестър. Голямо значение за бъдещия композитор има природата, която възприема като поетична, загадъчна сила. Именно благодарение на нея Сибелиус избира пътя си.
През пролетта на на 1889 г. Сибелиус завършва Музикалния институт и получава държавна стипендия, за да се усъвършенства в чужбина. Двегодишният престой зад граница му донесъл много интересни преживявания. Но не и по отношение на музикално-теоретичните дисциплини. Безкрайните упражнения не донесли кой занае какви плодове. Ян упорито се съпротивлял на закостенелите традиции и иска да си остане самобитен. Въпреки че творческите му постижения от този период били незначителни, след завръщането си у дома, Ян вижда, че творбите му се изпълняват навсякъде.
В този щастлив период от живота му, в началото на 1890, младият композитор се превръща в една от централните фигури в художествения живот на Финландия. Музиката му напомня свежия дъх на Севера, сливащ се с изисканата атмосфера на цивилизацията от края на XIX век. Раждат се и произведения, които носят слава на автора им като трибуна на национално-освободителното движение във Финландия. Негови съвременници твърдят, че пиесите на Сибелиус са допринесли повече за освободителната борба от хиляда речи и памфлети.
След 7-те симфонии и Концертът за Цигулка и оркестър, 13-те симфонични поеми са едни от най-значителните в творчеството на композитора, и заедно с тези на Щраус, са едни от най-големите постижения в този жанр след тези на Лист. Като години те обхващат цялата кариера на Ян – първата е написана 1892, а последната – 1925. В тях се изразяват възхищението му към природата и финландската митология.
До 1957, когато умира, не публикува нищо повече. Работи върху 8-мата си симфония, но изгаря нотите и тя не съществува на хартиен носител.
AFISH.BG
