От Античността, през Ренесанса и до днес, човешкото тяло в неговата голота е главното свързващо звено с класическите дисциплини, като запазва значението си на академична практика и на източник на самостойни пластични конструкции. Несъмнено голото женско тяло, с дълбоко присъщата му способност да излъчва чувствен порив, вълнува въображението и окото на художниците и налага своето трайно присъствие като един от основните сюжети в иначе твърде неспокойното развитие на европейското изкуство през първата половина на ХХ век.
Жул Кавайес
„Пресечни точки“ е проект на Националната галерия, който има за цел проблематизирането на културните взаимодействия при срещата на новото българско изкуство с европейския художествен опит. За изложбата „Музи и модели“ кураторът Искра Траянова е подбрала десет чуждестранни и десет български художници, чиито живописни творби от периода 1900 – 1950 са част от фонда на музея.
В този сгъстен отрязък от няколко десетилетия българското изкуство излиза на европейската културна сцена – с участия в Парижкото изложение, на Венецианското биенале и в престижни международни изложби. Между двете световни войни у нас се появява ново поколение художници с ярко изразен индивидуален стил. С модерните си възгледи и иновативни художествени практики те успяват да отворят и приобщят българската живопис към европейските процеси. Това са автори, получили солидно академично образование в най-реномираните художествени академии и училища в Мюнхен, Париж, Виена, Берлин, Флоренция, Рим, Торино и Прага. При възприемането на чуждия опит се откроява обща тенденция на неприемане на крайните проявления на европейския модернизъм и авангард. Интересът се насочва към неокласицизма, постимпресионизма, символизма, сецесиона и експресионизма.
Вера Недкова
Представените в изложбата европейски художници се утвърждават в сложната и противоречива обстановка между двете световни войни. Тяхното изкуство попада в една спокойна зона, далеч от модите на деня, чужда на крайните теории и формули в изкуството. Без да отричат големите достижения на своите авангардни колеги, чието близко наследство признават, но отказват да следват, тези творци предпочитат да останат верни на връзката си с реалността. Живописта им, преосмислила уроците на Сезан, стои по-близо до интимизма на Бонар, Вюйар и Матис. Ясно заявеното пристрастие на включените автори към боравенето с определени форми на синтетичен и експресивен реализъм, се оказва пресечната точка на обособилото се диалогично пространство.
Заглавна снимка – картина на Маша Живкова-Узунова
Източник: sofia-art-galleries.com
AFISH.BG
