На днешния ден, 6 октомври, през 1889 г. в Париж започват представленията на световноизвестното кабаре Мулен Руж.
Зад фалшивия блясък и пайети се крие крие едно напълно сериозно предприятие, движено от 450 служители, които от своя страна дават хляб на още 1 500 души. С годишна печалба от 45 млн. евро и 850 хил. продадени места (97% от годишния капацитет), с 600 хил. редовни клиенти и представления през 365 дни в годината, по време на които се изпиват 240 000 бутилки шампанско, не е ли това сбъдната Френска мечта?
“Танц в Мулен Руж”, Тулуз-Лотрек
Кабарето на Плас Бланш, което семейство Клерико притежава от 1955 г., отива твърде далеч. През 1997 г. то тегли чертата – управлението се променя, създава се нова търговска политика с нови цели. „Ще търсим клиента. Това е къртовски труд”, заявява Жан-Жак Клерико, изпълнителен директор на кабарето. Появата на филма „Мулен Руж” с Никол Кидман през 2001 г. показва, че стратегията е успяла, пише в. Le Monde. Клиентелата е подмладена (средно между 35-40 години). Ако преди 20 години това беше атракция за чужденци – 80% от клиентите, сега французите се връщат и съставляват 50% от публиката. Японците, американците и руснаците отстъпват място на китайците, които в момента са най-големият брой чуждестранни посетители на кабарето. Тогава „Мулен руж” въвежда квотите – нито една националност няма право на повече от 10% от местата в заведението. Тези квоти предпазват от ефектите на която и да е криза, както показаха събитията след 11 септември. На помощ идва и Интернет: „Сега дори клиентите от Тамбукту могат да си запазят маса. Със 7% от резервациите Интернет е основният ни клиент”, разказва Оливие Вилалон, генерален директор.
Плакат на филма “Мулен Руж”, 2001 г.
Тази диферсификация е жизненоважна за финансовия просперитет на кабарето, чиито разходи също са зашеметяващи. Предпоследното шоу струваше 12 млн. евро, от които 4 млн. за 1000 костюма и 400 чифта обувки. Един-единствен чифт чизми и блестяща маска струват 3000 евро. Това не включва музиката: оркестър с 80 музиканти и 60 изпълнители, за които се отделят още 2 млн. евро. Стува ли си? Подобни суперпродукции „живеят” най-често повече от 10 години.
Пращящото от финансово здраве предприятие не спря дотук. То купи двама от своите доставчици: Clairoy – производител на обувки по поръчка, и Février – последното предприятие във Франция, произвеждащо пера за кабаретата. Клерико успя да закупи цялата марка Мулен Руж през 2005 г.
AFISH.BG
