УЧИЛИЩНО СЪЧИНЕНИЕ
Прогресът
хич не се
интересува
от мене. А що се отнася до мене,
аз хич не се
интересувам от
прогреса. Понеже
моя милост
е бил
като човек
преди него
на този свят.
Така, детето ми,
запиши
това
в училищната си тетрадка.
СЛЕД ДОМАШНИЯ ОБИСК
Добре, не опустошихте всичко.
Пак ще дойдете,
но и то ще е напразно.
Шумите вече дълго преди полунощ.
Изкоренихте ми цветята,
няма нищо да намерите.
Сменихте само пасмината,
дето цял живот
обгражда жилището ми.
Чувам обикалящите стъпки на ботушите:
камък, цев за пика, алебарда,
картечна лента и бомбохвъргачка.
Вечно търсите все собствените си оръжия.
Никога не ще намерите играта,
носеща названието, което трудно ще произнесете.
НОЩНА КРЪЧМА НА ГЬОРЛИЦКАТА ГАРА
Оставаме.
А в кухненската ниша ни посреща
шейсетгодишната луна. И тя е остаряла
като нас, това да знаете. Не
злословим за родителите си: Но казахте ни
да си донесем ракия. Върнахме се
от стълбището и повече не се явихме. Можете спокойно
да ни наричате пройдохи, никой няма
да ви се разсърди.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
