Роден на 27.03.1963, за човек, който не е ходил в училище по изкуствата, той се справя много добре и е забелязан в началото на 90’те години с уникалните си промени върху представянето на архетиповата система на американския живот.
Във филмите му винаги присъства огромно количество насилие и жаргонен език. Също така неотделима част е леката нотка на ирония, съпътстваща героите му. Главните персонажи на Тарантино са гангстери или злодеи. Но такива, на които някак ти се ще да подражаваш. Не напразно във всичките му продукции просто ври от прочути актьори. Той самият участва в своите филми, пише сценариите им и сам подбира музиката към тях.
Едва ли не само киноманите, но и обикновените зрители, биха били това, което са, ако не са гледали „Джанго без окови”, „Криминале”, „Гадни копилета”, „Убий Бил”, „Глутница кучета”. Или поне един от тях. Но гледаш ли един филм на Тарантино, заразяваш се за цял живот и чакаш с нетърпение следващата лента.
А за своята работа той споделя:
„Супермен не става Супермен. Супермен е роден Супермен. Когато Супермен се събужда сутрин, той е Супермен. Другото му Аз е Кларк Кент. Кларк Кент е начина, по който Супермен ни възприема… И какви са характеристиките на Кларк Кент? Той е слаб, неуверен…той е страхливец. Кларк Кент е критиката на Супермен към цялата човешка раса.”
„Писателят трябва да има малко гласче, което му нашепва: ‘Кажи истината. Разкрий няколко тайни.“
„Насилието е форма на филмово забавление.“
„Не вярвам в елитизма. Не мисля, че публиката е някакъв глупав човек, по-низък от мен. Аз съм публиката.“
„Не е нужно да знаеш как се прави филм. Ако наистина обичаш киното с цялото си сърце и с достатъчно страст, не би могъл да направиш нещо различно от хубав филм.“
Честити 56, Маестро!
AFISH.BG
