ПОЗЛАТЕНИ СТИХОВЕ
Мислителю, човече, допускаш ли, че ти
единствено си мислещ сред пъстрата вселена?
Та свободата твоя навред е окръжена
от сили непонятни с невидими черти.
Животното е дребно, но ти го зачети!
С душа е всяко цвете в природата зелена;
в металите незнайна любов е въплътена;
„Чувствително е всичко!“ И може да мъсти.
Очи и от стената във тебе са се взрели!
В материята има от думи смисъл строг…
Недей да я използваш за недостойни цели!
И в същество невзрачно се крие някой бог;
и както взор пробягва в полуоткрита клепка,
пречистен дух невидим из камъните трепка!
ФАНТАЗИЯ
Има песен, за която бих сменил
без остатък Вебер, Моцарт и Росини
песен тъжна от отдавнашни години
със потаен чар — за мене само мил.
Щом я чуя, и за миг се подмладява
моя дух със двеста зими всеки път;
на Луи Тринайсети века… Морава
сякаш че съзирам; сенки се тълпят.
После — замък със фасада мълчалива,
ярък в сетните лъчи преди нощта,
с паркове, с река, която се извива
във подножието му посред цветя.
После — дама на прозореца, далече,
руса, стройна в старото си облекло
и която в друг живот съм виждал вече
и си спомням всичко, както е било!
ЕДНА АЛЕЯ В ЛЮКСЕМБУРГ
Тя премина, сякаш бе крилата,
сякаш птичка лека беше тя;
със сияйно цвете във ръката,
с песничка игрива на уста.
Може би едничката в света е
със сърце, създадено за мен,
с поглед мил, готов да засияе
и нощта ми да превърне в ден!…
Ала не — отмина младостта ми…
Сбогом, нежен лъч на пролетта,
чар, девойка и съзвучни гами…
Щастието зърнах — отлетя!
© Превод от френски: Пенчо Симов
AFISH.BG
