Публикуваме три стихотворения на френския поет, драматург и прозаик Жерар дьо Нервал (22 май 1808 – 26 януари 1855 г.). Той печели популярност със своя превод на „Фауст“, високо оценен от самия Гьоте. Жерар дьо Нервал става една от водещите фигури на френския романтизъм.
ПОЗЛАТЕНИ СТИХОВЕ
Мислителю, човече, допускаш ли, че ти
единствено си мислещ сред пъстрата вселена?
Та свободата твоя навред е окръжена
от сили непонятни с невидими черти.
Животното е дребно, но ти го зачети!
С душа е всяко цвете в природата зелена;
в металите незнайна любов е въплътена;
„Чувствително е всичко!“ И може да мъсти.
Очи и от стената във тебе са се взрели!
В материята има от думи смисъл строг…
Недей да я използваш за недостойни цели!
И в същество невзрачно се крие някой бог;
и както взор пробягва в полуоткрита клепка,
пречистен дух невидим из камъните трепка!
ФАНТАЗИЯ
Има песен, за която бих сменил
без остатък Вебер, Моцарт и Росини
песен тъжна от отдавнашни години
със потаен чар — за мене само мил.
Щом я чуя, и за миг се подмладява
моя дух със двеста зими всеки път;
на Луи Тринайсети века… Морава
сякаш че съзирам; сенки се тълпят.
После — замък със фасада мълчалива,
ярък в сетните лъчи преди нощта,
с паркове, с река, която се извива
във подножието му посред цветя.
После — дама на прозореца, далече,
руса, стройна в старото си облекло
и която в друг живот съм виждал вече
и си спомням всичко, както е било!
ЕДНА АЛЕЯ В ЛЮКСЕМБУРГ
Тя премина, сякаш бе крилата,
сякаш птичка лека беше тя;
със сияйно цвете във ръката,
с песничка игрива на уста.
Може би едничката в света е
със сърце, създадено за мен,
с поглед мил, готов да засияе
и нощта ми да превърне в ден!…
Ала не — отмина младостта ми…
Сбогом, нежен лъч на пролетта,
чар, девойка и съзвучни гами…
Щастието зърнах — отлетя!
© Превод от френски: Пенчо Симов
AFISH.BG
