„Мадам, Вие сте очарователна в своето величие, й казва Виктор Юго след блестящото превъплъщение на Сара Бернар в ролята на Маргарита Готие от „Дамата с камелиите”. — Вие разтърсихте мен, стария войник. Аз избухнах в сълзи. Давам Ви една сълза, която изтръгнахте от гърдите ми, и се прекланям пред Вас.”
Сълзата не е метафора, а диамант върху верижка за гривна. Между другото, диамантите, подарени на Сара Бернар, са доста. Тя обича бижута и не се разделя с тях по време на пренасяния и турнета. А за да пази бижутатата си, винаги носи със себе си пистолет. „Човекът е странно създание, щом тази малка и до абсурдност безполезна вещ, ми изглежда надеждна защита”, — обяснява актрисата своята страст към огнестрелните оръжия.
Сара Бернар си позволява да играе без страх емблематични мъжки роли — Вертер, Зането, Лорензачо, Хамлет… В ролята на Хамлет тя покорява самия Станиславски. А Орлето, 20-годишния нещастен син на Наполеон Бонапарт, актрисата изиграва, когато тя самата е на 56! Премиера на героичната драма на Едмон Ростан преминава през март 1900 година с оглушителен успех — 30 повиквания на бис!
Тя е първата суперзвезда, чието име се използва за реклама: парфюми, сапуни, ръкавици, прах за пране — „Сара Бернар”. В живота й има двама мъже: един принц от стар френски род, от когото е единственото й дете Морис, и един от необикновено красив грък, с когото е единствения й брак. Мълвата я свързва с почти всички европейски монарси, видни писатели и учени по това време. Но главната страст на Сара Бернар е театърът. Освен това рисува, скулптрира, счинява забавни романи и пиеси. Често я сравняват с Жана д‘Арк. Смятат я за магьосница. Именно тя внушава на Зола да се застъпи за капитан Дрейфуса. В апартамента й навсякъде са разположени килими, наметала, възглавници, дребни украшения. В краката се въртят кучета, маймуни и дори змии. В спалнята на актрисата имало скелети, а самата тя обичал да поучава, полулежаща в ковчег, загърната в бял крепом. Провокация? Без съмнение. Тя обожава скандалите! За себе си пише: „Аз много обичам, когато ме посещават, но мразя да ходя на гости. Обичам да получавам писма, да ги четат, коментирам; но не обичам да им отговарям. Мразя тълпите и обожавам пустинни пътища, уединените кътчета. Обичам да дават съвети и никак не обичам да ме съветват.”
Жул Ренар заявява: „Сара има правило: никога не мисли за утрешния ден. Тя се радва на всеки миг… Тя поглъща живота. Каква неприятна лакомия!…”
В думата „лакомия” обаче ясно се усеща завист към успехите на Сара Бернар. Да, тя живее живота си пълноценно, без дъх, и дори след като през 1914 година следствие гангрена й ампутират десния крак. Унинието никога не я е обземало. Тя е жадна за живот и го пие на едри глътки, независимо от обстоятелствата.
Сара Бернар си тръгва от този свят на 26 март 1923 година. Едва ли не целият Париж е дошъл на погребението на „кралицата на театъра”. Десетки хиляди почитатели на нейния талант вървят след ковчега й от палисандрово дърво през целия град до гробището Пер Лашез. Последният път на Сара Бернар е буквално осеяна с камелии — нейните любими цветя.
AFISH.BG
