ІІ.
И ако един ден се върне,
какво да му кажа?
– Кажи му, че чаках го дълго,
а после дойде и смъртта ми…
И ако ме пита така, все така,
без да ме разпознае?
– Говори му ти като сестра,
може би той страдае…
И ако ме пита къде сте сега,
какво да отвърна?
– Моя пръстен от злато му дай,
нищо ти не отвръщай…
И ако иска да знае
защо тази зала пустее?
– Посочи угасената лампа
и портата зееща…
И ако още ме пита
за сетния час?
– Ти кажи му, че аз се усмихнах
от страх да не плаче…
V
Трите слепи сестри
(очакваме още),
трите слепи сестри
имат лампи от злато.
Изкачват те кулата
(те, вие и ние),
изкачват те кулата,
чакат те седем дни…
Ах! Първата казва
(очакваме още);
Ах! Първата казва,
долавям нашите светлини…
Ах! Втората казва
(те, вие и ние);
Ах! Втората казва,
той е кралят и качва се…
Не, казва най-святата
(очакваме още);
не, казва най-святата,
угасиха се те…
Х
Когато любовникът излезе
(аз долових вратата),
когато любовникът излезе,
тя се усмихна…
Но когато той се върна
(аз долових лампата),
но когато той се върна,
една друга беше там…
И аз видях смъртта
(долових душата й),
и аз видях смъртта,
която още го чакаше…
© Превод от френски: Николай Тодоров
AFISH.BG
