първо в Грийнуд, Мисисипи, Гери, Индиана и накрая в Чикаго, Илинойс. Актьорски дебют прави още на 8 години, играейки главна роля в училищно представление. На 12 години участва в радио-шоу в Нешвил, Тенеси. През 1955 година изоставя обучението си в „Джаксън Стейт Юнивърсити“, избирайки работата като механик във Военновъздушните сили на САЩ.
В началото на 60-те години Фрийман се премества да живее в Лос Анджелис, Калифорния и работи като писар в „Лос Анджелис Комюнити Колидж“. По късно живее в Ню Йорк и работи като танцьор в „Ню Йоркският панаир“ през 1964 година. Прави театралният си дебют през 1967 година в пиесата The Niggerlovers, където си партнира с Вивица Линдфорс. Участва в мюзикъла „Хелоу, Доли“ през 1967 година, заедно с Пърл Бейли и Къб Калоуей (всички актьори са от афро-американски произход).
Въпреки че участва във филма Who Says I Can’t Ride a Rainbow? през 1971 година, Фрийман става известен с ролята си в сапунената опера Друг свят и в детското шоу The Electric Company (образователна програма).
В началото на 80-те години Фрийман започва да участва в кино-филми с второстепени роли. Първата по-сериозна роля е на шофьора Хок във филма Driving Miss Daisy и на сержант Ролинс във филма Славапрез 1989 година, играейки ролята на грубиян, който се присъединява към новосформирана част от тъмнокожи войници, воюващи на страната на „Севера“ по време на гражданската война (реж. Матю Бродерик). През 1994 година участва в ролята на Ред, в драмата Изкуплението Шоушенк, получавайки множество положителни отзиви от филмовата гилдия. Звездната му кариера вече е започнала и той участва в супер-продукциите Робин Худ: Принцът на разбойниците (1991), Седем (1995), и Смъртоносно влияние (1998) в който играе Президента на САЩ, и в екранизациите по романите на Джеймс Патерсън — Завръщането на паяка (1997) и продължението от 2001 — Целуни момичетата, въплъщавайки се в ролята на агент Алекс Крос.
Фрийман използва характерния си дълбок глас зад кадър във филмите Война на световете и в номинирания за Академична награда Оскар документален филм — Походът на императорите.
След три номинации за Оскар (1987, 1989 и 1994) през 2005 година печели Оскар за поддържаща роля в драмата на Клинт Истуд „Момиче за милиони“. Пребивава в България в столицата София в края на2007 г. повече от месец за снимките на американския екшън „Кодът“.
Катастрофата[редактиране | редактиране на кода]
Фрийман получава много тежки наранявания, вследствие на автомобилна катастрофа в нощта на 3 срещу 4 август 2008, близо до град Рюлевил, Мисисипи.
Зад волана на автомобил Нисан „Maxima“ производство 1997 година, Фрийман губи управление, излиза вляво от магистралата и се обръща няколко пъти. Спътничката на Морган — Демарис Майер, бива извадена от колата от спасителите, с помощта на хидравлично устройство за разрязване на тежко катастрофирали машини, наречено „Челюстите на живота“. Двамата са транспортирани в болница в Мемфис с медицински хеликоптер.[1][2]. Полицията провежда разследване на инцидента, но отхвърля като причина за катастрофата, наличието на алкохол в кръвта на актьора[3].
Вследствие на инцидента Фриман е със счупено рамо, ръка, лакът, както и множество прорезни рани.[4] Претърпява четиричасова операция, в която хирурзите възстановяват нервни връзки в ръката и рамото, както и намесвaт счупванията. Говорител на актьора прави изявление пред болницата и изказва надежда за пълно въстановяване[5].
Морган Фрийман е изписан от болницата на 7 август 2008, без опасност за живота.
