• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Мои далечни, велики пияници, плащам, излезте от гроба!”

afish by afish
26 August 2017
in Поезия
0
„Мои далечни, велики пияници, плащам, излезте от гроба!”
0
SHARES
7
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

ПРОЛОГ

Така – пред себе си: Иван съм – българин,

на два етажа съм – с таван и зимници;

под бряста – в спомена – тълпа от дългове:

с торба – за Цветница, с чувал – за Сирница.

Това – по описа, е вик, разбира се,

е само предговор, е нещо уводно:

едно разгряване – да вдигна гирите

над всички уреди, над всички уроди.

Така – за себе си: поет съм български,

по дух – без жителство, в развод с иконите;

написах някога: “Тъй както с въглена,

така и с думата не става комкане.”

Това – по градуса, е вик, разбира се,

е само предговор, е нещо уводно:

едно разгряване – да хвърля гирите

по всички уреди, по всички уроди.

Назад – през седмици, през кратки възрасти,

живечт картички – добри, ухилени;

по тях – там някакви, издигат възгласи,

а всъщност – дъвчат си, навярно пилешко.

Съвсем болезнено: насън – по пощата,

изпращам славеи на таласъмите –

надежда някаква: да свършат нощите,

да срещна себе си в едно разсъмване.

ДЕМОКРАЦИЯ

Дяволи,

ангели –

             хора са хората.

Мярка са –

                 мерят им на глава.

Толкова тъкани –

                             кървави,

                                          морави.

Толкова канава.

Толкова мебели. Въглища – толкова.

Толкова печки “Балкан”;

пармени ябълки, парени моркови,

конски консерви,

хрян.

Мярка са.

               Мерят им!

                                 Гледам ги – весели.

Спират пред всеки рафт.

Искат си своето –

                             меляно,

                                           месено.

Няма ли – хапят от гняв:

мръщят се,

зъбят се,

тропат пред празното,

сякаш трамбоват шосе.

После си тръгват – чакат ги празници

с дъх на изпрано жарсе.

Вечер е.

             Цялата свети от себе си.

Тихо.

Без ехо.

Без ек.

Тъжните облаци мислят над ребуси

от деветнайстия век.

Хората нищо не виждат:

                                         чантести,

мрежести – мъст в мас;

без да са Дантевци, нито Дантесовци,

имат обществен анфас.

Как да изхъркам:

                           “Хей, ангели-дяволи,

дайте живота си –

                             да реша

идва ли времето за изчисляване

не на глава –

                      на душа!”

Иван Динков и Добри Жотев

ПЕЙЗАЖ

Десет е.

Малко без десет.

                           На есен е:

тъжно – над локви и ями,

градските лампи – през клони на кестени,

ръсят мухлясала слама.

В дъното на ресторанта съм.

                                               Мрачен съм.

Вестник – издаден в Браила.

Пуша,

тъй както се пуши пред брачен сън:

злостно,

           с три пръста,

                                   безсилен.

Хорица.

           Разни чиновници.

                                            Чинни са!

Пътници – с път през косата.

Чакат си хлебеца, чакат чиниите:

чакат хранителна вата.

Смешно е!

Страшно е!

                 Бирена пяница

кипне,

           напомни за злоба.

Мои далечни, велики пияници,

плащам,

           излезте от гроба!

Келнерът лази в очите ми:

                                           “Пържено?

                                                             Печено?” –

целият светлост и святост.

Без да настръхвам,

                               излайвам гърлено:

“Дайте ми порция патос!”

Гледа ме някак гримирано глупаво.

Другите,

             тоест

                       тълпата,

дъвчат си хлебеца, сърбат си супата –

с няколко устни в устата.

Със съпругата си Бела Цонева и малката Бела

РЕПЕТИЦИЯ

В бърлога съм – в бърлога: зъл съм – звяр съм.

Така е – и до края – стар съм, стар съм.

В очите ми – депа – съвсем реално

лежат разбити щайги с мемоари.

В бърлога съм – в бърлога: зъл съм – звяр съм.

Така е – и до края – стар съм, стар съм.

Перото ми – съдбата ми – скрибуца

по ниското на мъжките юмруци.

Такъв ме запомни – притихнал, млечен!

Такъв ме отнеси – безмайчин, вечен!

Това е моят черен сън – без възглас:

сънувам локва на преклонна възраст,

от нея тъжен еделвайс наднича,

разлюбен от последното кокиче.

Такъв ме запомни – притихнал, млечен!

Такъв ме отнеси – безмайчин, вечен!

Мъжете пеят своя зимен епос

с надеждата, че любовта е крепост!

Разбира се, красиво преигравам

начални сцени от оная гавра,

която вечер на трапеза черна

с лицето ни безмилостно вечеря –

все пак показвам – с пръчката на стиховете –

смъртта – и крачката към нея на мъжете.

Кольо Георгиев, Иван Радоев и Иван Динков

РЕПОРТАЖ

Сигурно съм мъртвешки пиян.

Двама в мен си говорят по мъжки.

Изводът е:

                 под тоя Балкан

мъжкият юмрук не лазят въшки.

Кон в аквариум,

                          нощният град

скубе тревата на стара болка.

Релсите са железни –

                                   лъщят,

странно предани на всяко болтче.

Помня, че имам деца и жена.

Вятърът ме освирква, облайва.

Спазма.

           В дрезгавата тишина

срещу мен се подхилва трамвая.

Сянката ми е някакъв ромб:

в двете посоки

                       жестоко остра.

Шушне върба.

                       Изпитият ром

вижда релсите

                       в цифрата осем.

Кой съм всъщност – от плът и от кост?

Нужна ли е последната лудост?…

Всеки Юда си има Христос,

но всеки Христос си няма Юда!

© Иван Динков, „Лична карта”

AFISH.BG

 

Tags: иван динков
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist