Андреа Бочели е роден на 22 септември 1958 г. в Лаятико, Италия в семейството на Алесандро и Еди Бочели. Има по-малък брат Алберто. Живеят в семейна ферма, продават машини за обработване на земята и произвеждат вино в Ла Стреца – на около 40 км от Пиза. Майката на Бочeли и неговият брат все още живеят в семейната ферма. Баща му умира през 2000 г.
Още от малък Андреа има голяма страст към музиката. Бавачката му му подарява плоча на тенора Франко Корели, в която той пее и ария от операта на Умберто Джордано „Андреа Шение”.
„Направо бях като озарен, споделя Бочели. Слушането на тази плоча беляза бъдещето ми.” На 6 години той вече взима уроци по пиано. Малко по-късно се научава да свири на флейта, саксофон, тромпет, тромбон, арфа, китара и барабани. Занимава се и с пеене. Когато е на 14 години, печели песенно състезание с изпълнение на „O sole mio“.
Андреа Бочели губи зрението си на 12 години. Той има глаукома по рождение, но след инцидент по време на футболен мач, ослепява напълно. Многократната оперативна намеса не помага, но музиката спасява Андреа, тя се превръща в негов свят, компенсиращ загубата на едно от сетивата.
След като завършва училище през 1980 г. учи право в университета в Пиза. За да спечели пари, свири и пее във вечерни пиано барове. След завършването на университета работи една година като съдебен адвокат.
През 1992 г. рокзвeздата Дзукеро прослушва неизвестният до тогaва тенор, когото му представят, и го записва за песента „Мизерере” в съвместно европейско турне с Лучано Павароти. Големият тенор, след като прослушва записа, съветва Дзукеро да остави Бочели да я изпълнява сам на сцената. Андреа замeства Лучано. Загърбва адвокатската си кариера и се впуска в голямата музика.
През 1994 г. дебютира в „Макбет”, след това пее в „Бохеми”, „Кармен”, записва няколко с класическа музика, които печелят невероятен успех и огромни тиражи в САЩ.
През 2001 г. Бочели вече има своята звезда в Алеята на славата във Холивуд. Записан е в книгата „Рекордите на Гинес“ заради постижението, което поставя с в американската класация за класически албуми, тъй като по едно и също време негови албуми са на първо, второ и трето място в класацията.
През 2004-та става първи в секцията „Нови предложения” на фестивала в Сан Ремо. Година по-късно изпява песента на Дзукеро „Ил маре калмо дела сера” в италианско-английски вариант, а след „Кон те партиро” пътят му към световните сцени и пазари е широко отворен. Албумът „Бочели” печели няколко платинени диска в Европа, предизвиква фурор в Америка, тиражът му надхвърля 80 милиона продадени копия. Пее дуети със Павароти и Сара Брайтман, със Селин Дион и Дженифър Лопес, с Нели Фуртадо и Тони Бенет.
През 2006 г. Бочели убеждава общината Лаятико (неговото родно място) да построи открит амфитеатър, наречен „Teatro del Silenzio“ (“Театър на тишината”), като подпомага значително построяването му. Бочели е почетен президент на театъра. Там той изнася представления само веднъж годишно, на които кани прочути певци като гост-изпълнители. Една нощ през юли театърът е отворен за представлението, а през останалото време от годината той стои в тишина. Основал е и фондация на свое име, ABF (Andrea Bocelli Foundation), която е насочена към международни дългосрочни проекти в социалната сфера., свързани с програми за преодоляване на бариерите, поставяни от бедността, физическите недъзи, социалната маргинализация.
Със Сара Брайтман
Кредото на божествения Бочели е: „Любовта за мен е огънят, двигателят на света, без нея животът не би имал никакъв смисъл. Цялото ми съществуване е така настроено, че чрез пеенето да отдам по някакъв начин дан на силата на любовта.”
AFISH.BG
