МЛАДОСТТА СИ ОТИВА
Младостта си отива
и е ясно това
не от белите жички
по мойта глава,
не от ситната мрежа
край мойте очи.
Младостта си отива –
туй по всичко личи.
Всеки осем цигари
съкращават със час
отредената възраст
на всеки от нас.
Ако пазя диета
и спортувам през ден,
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.
Младостта си отива,
ала не от това.
И каква съпротива
да окажа? Каква?
Младостта си отива.
Боже мой, не върви
да нагазя отново
посред морски треви,
да разтворя пак шепи
и да видя във тях
как искри сред водата
златен лунния прах.
Младостта си отива,
преметнала сак,
в стари джинси обута
до крайпътния знак,
със ръка неизменно
в безпаричния джоб.
Младостта си отива
на един автостоп.
Младостта си отива.
Ето, хлопва врата
пред разумния довод
за всички неща.
Младостта си отива
(ах, как помня това!),
уволнена си тръгва,
но със горда глава,
със уста си подсвирква,
не поглежда назад,
не й пука от нищо
пред смълчания свят.
Младостта си отива,
пие чаша коняк,
незаконно щастлива
край бургаския бряг,
изпотена от ласки,
цяла в пясък и сол.
Младостта си отива –
с песничка в си бемол.
Младостта си отива –
и дори без тъга.
Няма даже емоции.
Накъде? Докога?
Може би дотогава,
докогато умрем.
Младостта си отива…
Не съвсем.
Не съвсем.
© Недялко Йорданов, 1976 г.
AFISH.BG
