Той е едва на 27, когато напуска света на живите. Денят е 3 юли 1971-а. Париж. Във ваната на един нает апартамент е намерено безжизненото тяло на Джим Морисън, рокаджията бунтар, поет, създател и вокалист на група „The Doors”.
Роден на 8 декември 1943 г. в Мелбърн, Флорида, той е признат за един от най-харизматичните певци в историята на рокмузиката. Списание „Rolling Stone” го записва на 47-а позиция в класацията си Топ 100 на най-добрите изпълнители на всички времена. Джим обаче е известен както с неподражаемия си глас, сценично присъствие и талантлива поезия, така и със самоунищожителния си начин на живот. Посветени са му множество биографични филми и книги. Самият той е автор на няколко стихосбирки, обединени по-късно в „Богове и нови същества”, и на късометражни ленти.
Приятелите му твърдят, че където и да се намирал, Морисън винаги носел писалка, бележник и… бутилка уиски. Поезията му е странна като самия него. Всеки стих е сюрреалистична картина, която често е в противоречие със следващия ред, но е написана в същия тон. Творчеството на Морисън – това е действителността, лишена от илюзии; видяна от него във всичките й нелицеприятни аспекти.
Джим е бил мистик. Вярвал е, че носи душа на шаман. Нарича себе си „крал на гущерите” – диви, необуздани животни, излизащи от дълбините на непознатото и шокиращи околните (ненапразно палеонтологът Джейсън Хед от Небраска кръщава на негово име гущер, живял преди 40 млн. години). Още като дете се бунтува срещу забраните, срещу строгите правила, срещу деспотичното възпитание, налагано от неговия баща. Мъж под пагон, той не одобрява желанието на Джим да се занимава с музика и поезия. Семейните кавги завършват с това, че синът обявява себе си за сирак, а бащата едва 20 години след смъртта на детето си посещава неговия гроб в парижкото „Пер-Лашез” и признава таланта му.
Морисън започва да пише стихове още на 6 години. Тогава дори не му хрумва да се занимава с музика. Завладян е от света на книгите. През годините томчетата – малки и големи – са из цялата къща, на масата, на шкафа, дори на стълбите пред входа. Сестра му си спомня, че на Джим му било достатъчно да чуе само няколко реда от едно стихотворение, за да разбере от кое произведение са.
Стиховете му обаче са опазени и стигат до нас благодарение на Памела Корсън. Загадъчната огненокоса муза на Морисън е последният човек, видял Джим жив. Години наред тя старателно събира разхвърляните из хотелските стаи листа, докосвани от ръката на поета музикант. В знак на благодарност той пък й посвещава не една песен, а след кончината му именно Памела наследява всичко, останало от вокалиста на „The Doors”.
Първият му сборник със стихове се нарича „Богове” (1969). Изпълнен е с язвителни критики към масовата култура и телевизията с нейните изкуствено създадени кумири, към милионите зрители, които са готови да им се кланят, губейки собствената си индивидуалност. А самият Джим не изпитва необходимост да подражава на някого, за да се възприема като личност. Не го интересува популярността. Пише, защото не може да не пише.
Животът му прилича на скитане. Спи под открито небе, прави това, което иска, живее така, сякаш живеенето няма смисъл. И, разбира се, много пие („Защо пия? За да се раждат стихове.”) Външният му вид се променя до неузнаваемост. В концертите му има все по-малко музика. Ала оставайки насаме със себе си, Джим продължава да пише. Води си дневник, в който записва мислите, които му хрумват по време на дългите разходки…
Умира във Франция. Официалното заключение е, че причините са неизвестни. После се появява твърдението за фатална комбинация от алкохол и хероин. Според очевидци трагедията е следствие от свръхдоза наркотик. А на гроба на американеца Джим Морисън в Париж вече 45 години всеки ден се стичат негови почитатели от целия свят. Както казва приживе поетът музикант, „хората са странни” и „бъдещето е несигурно, но краят винаги е ясен”.
Припомняме си за поета и певец Джим Морисън с негови стихове, публикувани в literaturensviat.com в превод от Георги Ангелов:
ТОЙ ГОВОРИ С МЕН…
Той говори с мен. Той
ме изплаши със смеха си.
Взе ме за ръка и ме отведе
покрай Мълчанието
до студеното шумолене
на Камбаната.
***
Сегашният миг
е много силно вино.
Всичко останало
са спомени.
***
Като нашите предшественици
индианците
и ние се страхуваме от секса
в изстъпление оплакваме покойниците си
и сериозно се интересуваме
от видения и сънища
ПТИЦИТЕ ИЛИ НАСЕКОМИТЕ…
Птиците или насекомите, по погрешка влетели
в стаята, не могат да намерят прозореца.
Те не знаят понятието “прозорец”.
Осите, балансиращи по стъклото,
отлични танцьори,
отрязани от външния свят,
не по своя воля остават вкъщи.
Стаята е затягаща се примка.
Четете речника на любовта,
докато ви свети зелената лампа –
набъбналата плът.
* * *
Къде ли не се крие любовта,
в лицата забравени и отново възкръснали.
В търсенето й ти изгуби покой,
а тя е близо, ето, подай й ръка –
иде когато си уморен от чакане.
Изгрява дъга – и в нея е пак любовта.
В кръвта е, а сякаш я няма –
на всичко основа,
на всичко отговор.
* * *
Градът спи.
Заедно със кучешките глутници
се скитат онеправданите деца.
Струва ми се, те разговарят
с четирикраките си
приятели,
а те ги учат да надушват следа.
На кого са нужни тези деца?
Кой може да ги накара поне веднъж
да влязат вкъщи?
* * *
Първият миг на Свободата
когато затворникът
жуми срещу слънцето
като къртица от ръба
на своята дупка
първите крачки на детето
далеч от родния дом
О този миг на Свобода!
ПУСТИНЯ
Пустиня –
светъл металически тюркоаз
и зеленото на скакалеца
огледала без отражения
и локви от сребро
вселената
в едно тяло
* * *
Страхът – това е преддверие, пронизано
от свистенето на северния вятър
лице в прозореца
оказало се лист
орел, предусетил смъртта
но грациозно порещ нощта
над сребристия заек
* * *
Политиката на екстаза съществува
Нима не чувстваш как тя действа
чрез теб
превръщайки деня в нощ
съединявайки слънцето и морето
* * *
Човекът събира на куп листата
в градината си и,
опрян на греблото,
ги изгаря.
Ароматът изпълва гората,
децата се бавят, вдишвайки
дима, който след няколко години
ще бъде спомен
* * *
Излязох от телефонната будка
и почувствах дъха на
съдбата
Безумна старица-селянка
дошла да стене в градските
свърталища
Космати нозе, отворени рани
От какво блато, от каква гробница
си изпълзяла за да ни напомниш
това което сме предпочели
да забравим
АМЕРИКА
Двуполова, ефимерна, щастлива
Скучна
Повърхностна и безвкусна
Обременена от думите
Заложена душа
Странстващи проповедници и Скитници в Делтата
Товарни вагони към небето
Нилски Залез над Нови Орлиънс
* * *
И дойдох при тебе
за света
И дойдох при тебе
за злато
И дойдох при тебе
за лъжа
И ти ми даде страст
и мъдрост
сълзи
и тъга
и ще бъдем тук
на следващия ден
на следващия ден
и
Утре
ПОТЪВАНЕ ПОД ВОДАТА
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
долу
дълбоко
в морската бездна
децата в пещерите запалват
тайните си огньове
* * *
Взрив на птиче ято
Разсъмване
Слънчев лъч пробягва по стената
От казиното излиза старец
Юноша, увлечен в четене, се бави
в градината по пътя
AFISH.BG
