Миряна Башева е дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962-1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет, но не се дипломира.
Отдава се на журналистическа работа и продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Българската телевизия.
Прописва стихове сравнително късно (23-24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Така Миряна Башева бързо става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.
През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.
Предлагаме на Вашето внимание три нейни стихотворения:
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
МАХМУРЛУК
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
“Мога да копам, а мога и
да не копам” – зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ…
Икономически кризис.
На културния фронт – лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам…
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг…
И рейтингът ми е един…
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН
БУЛЕВАРДЪТ
Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово –
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици –
тия честни дървета – на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати –
Димитрова, Николов, Петров…
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе –
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен –
че на “Руски” започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват…
И пак цъфтят!
AGISH.BG
