Точно преди 20 години ЮНЕСКО обявява Миклухо-Маклай за гражданин на света. А защо на 17 юли в Русия празнуват всички етнографи, независимо дали в момента са на експедиция, или работят в музейните лаборатории? Защото на този ден, точно преди 170 години е роден един от най-видните учени естествоизпитатели и проучватели на човешките раси.
Николай Николаевич Миклухо-Маклай идва на бял свят през 1846 г. в малкото селце Язиково-Рождественское (днес Язиково) в района на Новгород. Тогава никой в дома на местния жп строителен инженер с украински корени и дворянка с полско-немска кръв не можел да предположи, че новороденият Николашка един ден ще прослави семейството им далеч зад пределите на Русия. По-късно обаче можело да и се предвиди, че хлапето, което вместо приказки за Кашчей Безсмъртни „поглъщало” многотомника „Описание на Земята”, ще се превърне в прочут биолог, антрополог, етнограф и изследовател на Нова Гвинея, Океания и Австралия.
За личността му се разказват колкото действителни истории, толкова и легенди. Мнозина ще се опитат да ви убедят, че „диваците людоеди са го схрускали за закуска”, но истината е, че ученият, роден с неуморим за знания ум и бунтарски дух, си отива твърде млад, само на 41 от непрестанните болежки, които го съпътстват в трудните условия на дългите му експедиции.
Николай Николаевич завършва гимназия в Санкт Петербург през 1863 г. и веднага постъпва във физико-математическия факултет на Петербургския университет. Година по-късно обаче се сдобива със забрана да следва в което и да е висше учебно заведения в Русия, защото има неблагоразумието да участва в студентски протести. В Европа обаче има Германия и Хайделбергски университет, има и университети в Лайпциг и Йена, където Миклухо-Маклай последователно записва философия и медицина. Става асистент на Ернст Хекел и оттам започват двете бурни десетилетия, наситени с многобройни експедиции и научни изследвания. Канарите, островите Мадейра, Сицилия и Мароко са само „за загрявка” под крилото на проф. Хекел. Истинският, самостоятелен труд на Миклухо-Маклай започва през 1968-а от Червено море и Мала Азия, за да стигне през годините до Нова Гвинея, Молукските, Зондските и Филипинските острови, Западна Микронезия, Северна Меланезия и Адмиралтейските острови, Сингапур, Австралия… И до извода за видовото единство и родство на човешките раси, разрушавайки антинаучните представи за съществуващите „низши” и „висши” раси.
Има огромен авторитет сред папуасите, които го смятат за божество и го наричат „Човек от Луната” – не за друго, а защото не приемали съществуването на други страни и вярвали, че белите хора падат от небето. Маклай пък им дарява цялата си любов и знания за света. „Сутрин бях зоолог, после готвач, лекар, аптекар, шивач, перач. Всичко”, пише той в своя дневник.
Австралия е мястото, което ученият избира да се установи и да създаде семейство. Недалеч от Сидни изгражда морска биологична станция, която превръща и в свой дом. Умира на 14 април 1888 г. след дълго боледуване в Санкт Петербург. Ненавършил 42 г., вече изглеждал като старец. Завещава не само записките си, а и мозъка и скелета си на руската наука. Съпругата му Маргарет се връща в Австралия, където, казват, и до днес живеят многобройните потомци на Маклай – само праправнуците му са 16.
Ето някои интересни цитати от дневниците на легендарния учен:
„Всички раси са равни и притежават еднакави способности.”
„Папуасите си мислят, че съм паднал от Луната и много искат да знаят има ли жени на Луната, колко жени имам аз; питат за звездите и се интересуват на кои точно към бил.”
„Твърде много учени се отнасят с науката като с дойна крава, която е длъжна да ги снабдява всекидневно с продоволствия. А това прави от учените занаятчии, понякога дори обикновени шарлатани… Доколкото ми позволяваха силите, аз вършех своето дело в името на самата наука и единствено заради нея, затова никакви съчувствия, похвали или критики не биха могли да променят програмата, която си бях начертал.”
„След мисионерите идват търговците. Според това как се разпространява търговията, растат и потребностите на туземците. Те бързо се научават да пушат тютюн и да пият спиртни напитки. Тези блага на цивилизацията едва ли можеш да компенсираш с умението си да четеш, да пишеш и да пееш псалми!”
„Този, който твърдо знае какво да прави, той опитомява съдбата.”
„Умерените температури, великолепната растителност, красотата на местността ме принуждаваха напълно да забравя миналото, да не мисля за бъдещето и само да се любувам на настоящето. Да мисля и да се старая да разбера това, което ме заобикаля – това бе моята цел сега.”
„Можеш да оставиш всичко пред дома си и да си сигурен, че нищо няма да изчезне, с изключение на онова, което става за ядене, тъй като е трудно да усетиш кучетата. Туземците засега нищо не са пипнали. В цивилизована страна подобно удобство е немислимо: там има катинари и полицаите често се оказват недостатъчни.”
„Хората трябва да се оценяват според целите, които си поставят.”
„Запомни: всяка вечер ставаме по-бедни с един ден.”
„Аз знам, че сега мнозина, четейки книгата ми, недоверчиво ще свиват рамене, ще се съмняват. Но на мен ми абсолютно все едно”
„След мен ще дойдат други хора със същите кораби. Също бели като мен, със същите коси, със същите дрехи. Но това вероятно ще бъдат съвсем различни хора от Маклай.”
AFISH.BG
