Роден в семейството на музиканти, още на 12-годишна възраст изнася първия си концерт със симфоничен оркестър. Завършва Московската консерватория през 1946 г., а през 1959 г. става там професор. Често свири заедно с пианистите Святослав Рихтер и Емил Гилелс и цигуларите Давид Ойстрах и Леонид Коган. Жени се за солистката на Болшой театър Галина Вишневская. Получава Сталинска и Ленинска награда.
В края на 60-те години обаче съветските власти започват гонения срещу него и съпругата му, защото са приютили в вилата си писателя дисидент Александър Солженицин. През 1974 г. Ростропович и Вишневская емигрират в САЩ. Четири години по-късно правителството на СССР ги лишава от съветско гражданство.
По време на престоя си на Запад Ростропович се прочува с интерпретациите си на концертите за виолончело и оркестър на Дворжак и Хайдн. Дълги години ръководи Националния симфоничен оркестър на САЩ във Вашингтон и е президент на международния фестивал в Евиан. Получава множество престижни отличия, става посланик на добра воля на ЮНЕСКО, името му е записано сред тези на 40-те “безсмъртни” – почетните членове на Френската академия. Британският вестник „Таймс“ го нарича “най-великият жив музикант”.
През 1989 г., когато пада Берлинската стена, Ростропович отива там и свири пред отломките ѝ сюити на Йохан Себастиан Бах. Година по-късно той се завръща триумфално в родината си, след като му връщат руското гражданство. През 1993 г. Ростропович дава концерт на Червения площад, посетен от десетки хиляди руснаци. В края на живота си той се отдава на благотворителност в полза на детското здравеопазване в Русия.
Починал на 27 април 2007 в Москва на 80 години.
Преведохме за вас споделени пред пресата размисли на изтъкнатия виолончелист:
Тайната на изпълнението е да свириш така, сякаш създаваш музиката наново.
Страданието прави човекът красив, силен и неподвластен на злото.
Музиката е нематериална. Музиката идва сама при човека. И такъв човек – е гений.
Не знам защо от мобилните телефони трябва да звучат мелодии на Моцарт. Считам това за хулиганство.
Неимоверно обичам операта. Иска ми се да споделя съдбата на героите от оперната сцена. Когато стрелят в Ленски, аз плача, дирижирайки.
Не обичам никоя друга страна в света така, както обичам Русия, затова за мен не съществуват нито обидите, които ми бяха нанесени, и даже нямам врагове. На всички простих и на всички съм благодарен.
Аз съм най-щастливия човек на света. Щастлив съм, че съм в руската музика, в руската култура, че моят дом е изпълнен с руска атмосфера – руски картини, руски порцелан, руско сребро. Това е моята стихия. Това ми е скъпо.
Нашият вечен стремеж е да бъдем достойни за тези, пред които се прекланяме. За мен Болшой театър е храмът, в който имаме своите руски богове. Мусоргски, Чайковски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Шостакович.
Та аз свиря не звуците, а емоциите, които е усещал композиторът, когато е писал произведението си. Звуците не са нищо повече от провдник. А в емоциите се включвам още с първата нота, още щом зазвучи оркестърът.
Гения могат да го обиждат, понякога справедливо, защото не го разбират. Това е съдбата на всички велики хора, на тях им е много трудно да живеят и да творят. Ние сме толкова по-ниско от тях по интелект, талант, интуиция, че наистина можем да не ги разбираме.
С Русия всичко ще бъде както трябва. Нали в Русия винаги се е считало за грях да си богат и да не делиш с тези, които най-много се нуждаят от помощта ти.
Защото се влюбих изведнъж, като в жена. Много години по-късно разбрах, че на френски думата „виолончело” е в мъжки род. (виолончель, рус. е в ж.р., б. пр.). Бях потресен! Ако знаех това, когато се приобщавах към музиката, един Бог знае какъв инструмент бих избрал.
Когато в живота ми нещо не върви както трябва, си спомням за писмото си в „Правда”, което някога написах в защита на Солженицин. Ако поискат да назова най-важното събитие в живота си, то няма да бъде свързано с музиката. То е побрано в едната страничка на това писмо. Оттогава моята съвест е чиста и ясна.
Не се страхувам изобщо от смъртта. Знам, че Те ме чакат ТАМ. Знам даже, че на един облак вече е сложена бутилка за мен.
Превод от руски: Маргарита Петкова
AFISH.BG
