• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Музика

„Между живота и смъртта няма друго, освен музика”

afish by afish
29 March 2017
in Музика
0
„Между живота и смъртта няма друго, освен музика”
0
SHARES
7
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Роден в семейството на музиканти, още на 12-годишна възраст изнася първия си концерт със симфоничен оркестър. Завършва Московската консерватория през 1946 г., а през 1959 г. става там професор. Често свири заедно с пианистите Святослав Рихтер и Емил Гилелс и цигуларите Давид Ойстрах и Леонид Коган. Жени се за солистката на Болшой театър Галина Вишневская. Получава Сталинска и Ленинска награда.

В края на 60-те години обаче съветските власти започват гонения срещу него и съпругата му, защото са приютили в вилата си писателя дисидент Александър Солженицин. През 1974 г. Ростропович и Вишневская емигрират в САЩ. Четири години по-късно правителството на СССР ги лишава от съветско гражданство.

По време на престоя си на Запад Ростропович се прочува с интерпретациите си на концертите за виолончело и оркестър на Дворжак и Хайдн. Дълги години ръководи Националния симфоничен оркестър на САЩ във Вашингтон и е президент на международния фестивал в Евиан. Получава множество престижни отличия, става посланик на добра воля на ЮНЕСКО, името му е записано сред тези на 40-те “безсмъртни” – почетните членове на Френската академия. Британският вестник „Таймс“ го нарича “най-великият жив музикант”.

През 1989 г., когато пада Берлинската стена, Ростропович отива там и свири пред отломките ѝ сюити на Йохан Себастиан Бах. Година по-късно той се завръща триумфално в родината си, след като му връщат руското гражданство. През 1993 г. Ростропович дава концерт на Червения площад, посетен от десетки хиляди руснаци. В края на живота си той се отдава на благотворителност в полза на детското здравеопазване в Русия.

Починал на 27 април 2007 в Москва на 80 години.

Преведохме за вас споделени пред пресата размисли на изтъкнатия виолончелист:

Тайната на изпълнението е да свириш така, сякаш създаваш музиката наново.

Страданието прави човекът красив, силен и неподвластен на злото.

Музиката е нематериална. Музиката идва сама при човека. И такъв човек – е гений.

Не знам защо от мобилните телефони трябва да звучат мелодии на Моцарт. Считам това за хулиганство.

Неимоверно обичам операта. Иска ми се да споделя съдбата на героите от оперната сцена. Когато стрелят в Ленски, аз плача, дирижирайки.

Не обичам никоя друга страна в света така, както обичам Русия, затова за мен не съществуват нито обидите, които ми бяха нанесени, и даже нямам врагове. На всички простих и на всички съм благодарен.

Аз съм най-щастливия човек на света. Щастлив съм, че съм в руската музика, в руската култура, че моят дом е изпълнен с руска атмосфера – руски картини, руски порцелан, руско сребро. Това е моята стихия. Това ми е скъпо.

Нашият вечен стремеж е да бъдем достойни за тези, пред които се прекланяме. За мен Болшой театър е храмът, в който имаме своите руски богове. Мусоргски, Чайковски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Шостакович.

Та аз свиря не звуците, а емоциите, които е усещал композиторът, когато е писал произведението си. Звуците не са нищо повече от провдник. А в емоциите се включвам още с първата нота, още щом зазвучи оркестърът.

Гения могат да го обиждат, понякога справедливо, защото не го разбират. Това е съдбата на всички велики хора, на тях им е много трудно да живеят и да творят. Ние сме толкова по-ниско от тях по интелект, талант, интуиция, че наистина можем да не ги разбираме.

С Русия всичко ще бъде както трябва. Нали в Русия винаги се е считало за грях да си богат и да не делиш с тези, които най-много се нуждаят от помощта ти.

Защото се влюбих изведнъж, като в жена. Много години по-късно разбрах, че на френски думата „виолончело” е в мъжки род. (виолончель, рус. е в ж.р., б. пр.). Бях потресен! Ако знаех това, когато се приобщавах към музиката, един Бог знае какъв инструмент бих избрал.

Когато в живота ми нещо не върви както трябва, си спомням за писмото си в „Правда”, което някога написах в защита на Солженицин. Ако поискат да назова най-важното събитие в живота си, то няма да бъде свързано с музиката. То е побрано в едната страничка на това писмо. Оттогава моята съвест е чиста и ясна.

Не се страхувам изобщо от смъртта. Знам, че Те ме чакат ТАМ. Знам даже, че на един облак вече е сложена бутилка за мен.

Превод от руски: Маргарита Петкова

AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist