ЛЮБОВ
Над главите ни вишните пръскат
аромата на пролетни дни.
По косите й – моите пръсти.
Във очите й – мойте очи.
Със целувка аз шепна в лицето й
колко много е тя зарад мен
и горещо й стискам ръцете,
и съм горд, развълнуван, смутен.
Та нали във живота се иска
една вяра и някаква цел,
за да станат и хората близки,
и да имат любящо сърце!
Тя ми каза: със мене в борбите!
Ти ми каза: завинаги с мен!
Затова аз целувам косите й,
затова съм щастлив и смутен.
Във живота аз страстно обичам
силна вяра и нежно сърце!
Тази вяра са мойте ръце,
и във тях – едно нежно момиче.
ПОЕТ
Каква внезапна самота,
напомняща за времето далечно.
О, тя ще се разкрие пред света,
когато всичко стане вечно.
И моят образ там ще се яви,
дал разрез на епохите големи.
Във него всичко ще се появи,
решило всякакви проблеми.
Мен никога не ще ме оценят,
тъй както сам не мога туй да сторя.
Живял е в мен щастлив светът,
за миг намерил своята опора.
ОБИЧ
Недей умира преди мен, защото
във тази страшна бездна – вечността
аз никъде не ще намеря твойта
привързана към хората душа.
А ако аз умра, ти мен ще ме намериш;
при мене ти ще дойдеш някой ден
и аз в земята ще те чакам верен,
спокоен и щастлив, от слънце озарен.
Ще плаче с дъжд и бури късна есен…
Ний в горския поток ще си шептим;
в пръста и корените ще се смесим,
прегърнати, в дъждовна капка ще седим.
Ще ме намериш във тревата свела,
стебла под пролетните ветрове,
и в ронещите се над твоя гроб сребристобели
и нежни като сянка цветове.
© Александър Геров
AFISH.BG
