Едно време – отдавна, много отдавна, чак около миналия Петък – Мечето Пух живееше сам-само в една гора под името Сандерс.
(– Какво значи да живееш под име – попита Кристофър Робин.
– Това значи, че името е написано със златни букви над вратата и ти живееш под него.
– Пух не е много сигурен в това – каза Кристофър Робин.
– Но сега вече съм – обади се един ръмжащ глас.
– Тогава продължавам – казах аз.)
– Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.
Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!“
То се изправи развълнувано.
– А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям! Така мечето започна да се катери по дъба.
И се катери, и се катери, и се катери, и както се катереше, то си затананика една песничка. Ето каква му беше песничката:
„Ах, не е ли смешно, че обичам мед?
Бръм… бръм… бръм…Чудя се защо!“
Покатери се още по-нагоре и
още по-нагоре, и още малко по-нагоре, и се сети за друга песничка:
„А колко смешно би било, нали, мечките да бяха вместо тез пчели: кошера си щяха с мед те да напълнят (ако пчели бяха мечките сами) в дънера, на ниско – да не качвам стълби!“
То се бе поуморило, затова изпя тази Оплакваща се Песничка. Ето го, почти стигна. Само да се качи на ето… онова клонче… Пррасс!!!
– Помощ! – извика Пух, като се блъсна в един клон, десет стъпки по-долу.
– … ако само не бях… – каза той, като полетя към друг клон, двадесет стъпки по-надолу.
– … исках само да… – заоправдава се Пух, като се превъртя презглава и прекърши клонче, тридесет стъпки по-ниско …
– … исках…
– … разбира се, то бе малко така… – допусна той, като бързо се провря надолу между шест други клончета.
– … всичко се случи поради… – реши той, като се сбогува с последния клон, обърна се два-три пъти във въздуха и бухна с разперени лапи в средата на една хвойна.
– … всичко се случи поради обичта ми към меда. Ох! Помощ!
Мечето изпълзя из храста, извади бодлите от носа си и започна пак да мисли. И първия човек, за когото се сети, беше Кристофър Робин.
(– За мен ли? – попита развълнуван Кристофър, не смеейки да повярва.
– За теб!
Кристофър Робин не каза нищо, но очите му ставаха все по-големи, а лицето – все по-розово.)
… И така Пух отиде при своя приятел Кристофър Робин, който живееше в друга част на Гората, зад една зелена врата.
– Добро утро, Кристофър Робин – каза Пух.
– Добро утро, Мечо Пух – каза ти.
– Мисля си дали имаш нещо такова като балонче.
– Балонче?!
– Да. Тъкмо си мислех, като идвах насам, дали се намира балонче у Кристофър Робин, или не… защото се бях замислил за балони.
– За какво ти е притрябвал балон? – попита ти.
Пух се огледа наоколо, за да се увери, че никой няма да го чуе, и
като си сложи лапата до муцуната, прошепна:
– Мед!
– Ама не може да се вземе мед с балон!
– Мога! – каза Пух.
Случило се беше така, че предишния ден ти беше поканен у твоя приятел Прасчо и там на всички гости раздадоха балончета. На теб се беше паднало голямо зелено балонче. А понеже един от Зайовите роднини не дойде – много малък беше още, за да ходи по гости – и неговото синьо балонче остана, ти занесе у дома си и зеленото, и синьото балонче.
– Кое от двете искаш – показа ги ти на Пух.
Той сложи глава между двете си лапи и много внимателно обмисли.
– Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон – те ще помислят, че си част от дървото, и няма да те забележат; ако си със син – ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.
– А няма ли да те забележат под балона? – попита ти.
– Може да ме забележат, но може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Пух помисли един миг и добави:
– Ще се постарая да изглеждам като малко черно облаче.
– Тогава по-добре е да вземеш синия балон – каза ти.
Така и направихте.
Двамата излязохте със синия балон, ти си взе и пушката за всеки случай – както правиш обикновено. Пух отиде до една много кална локва, която знаеше от по-рано, и се търкаля в нея, и се търкаля, докато стана съвсем черен. После надухте балона колкото беше възможно, но го държахте заедно за канапа, след туй ти изведнъж го пусна и Пух леко се понесе нагоре. Скоро стигна почти самия връх на дървото, само че десетина стъпки встрани от него.
– Уррааа! – извика ти.
– Прекрасно е, нали? – погледна Мечо Пух надолу. – Как изглеждам оттам?
– Приличаш на мече, което се е хванало за балон – каза ти.
– Нима?! – попита Пух разтревожен. – Нима не приличам на малко черно облаче сред синьото небе?
– Не много!
– Може отгоре да изглеждам иначе. И както ти казах, с пчелите никога нищо не се знае!
Нямаше вятър да го духне към дървото и Мечо Пух си остана така: можеше да вижда меда, можеше да мирише меда, но не можеше да го стигне.
След малко пак се обади:
– Кристофър Робин! – прошепна силно той.
– Какво?
– Струва ми се, че пчелите подозират нещо!
– Какво мислиш, че…
– Не знам, но нещо ми подсказва, че стават подозрителни!
– Може би подозират, че искаш да им вземеш меда?
– Може би! С пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Настъпи тишина. После Пух пак извика:
– Кристофър Робин!
– Да?
– Имаш ли у вас чадър?
– Мисля, че имам.
– Искам да го донесеш тук, да се разхождаш с него под дървото, от време на време да поглеждаш нагоре към мен и да казваш: „Бре, бре! Май че ще вали!“ Мисля, че ако направим така, по-лесно ще ги измамим.
На теб ти стана смешно и ти си каза: „Глупаво мое мече!“ Но го каза наум, защото много си го обичаш, и отиде за чадъра.
Алън Милн, “Мечо Пух”
61 години след смъртта на автора си – Алън Александър Милн, героите на неговите приказни романи „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928) продължават да са едни от най-любимите.
В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Е. Х. Шепърд.
След смъртта на Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки.
AFISH.BG
