В началото на XX век се появява дизайнът – нова арт дисциплина в пресечната точка на изкуството, масовото производство и ранния модернизъм.
Новата архитектурна доктрина, отхвърляща декоративните елементи, орнаменти и всякакви излишества, изисква голямо внимание към интериора.
В просторни, облени в светлина пространства, всеки излишен детайл е видим.
Цел на архитектурата става каноничното прочистване. Вместо душни стаи – открити пространства, вместо дебели тухлени стени – прозрачни стъклени фасади.
Тъй като пазарът не предлагал продуктите, достойни за новата архитектура, архитектите сами създават своите мебели – така се появяват предмети, които днес претенциозно се наричат икони на дизайна.
Тези вещи, изобретени от архитектите на XX век, определят хода на развитие на съвременния дизайн.
Креслото Kubus
Йозеф Хофман, 1910 г.
Името на австрийския архитект Йозеф Хофман се асоциира с историята на виенския сецесион и югендстил.
През 1903 г. с подкрепата на индустриалеца Фриц Вэрендорфер той основава Виенски работилници, обединяващи артисти, занаятчии и предприемачи. Това сътрудничество трябвало да стимулира творческите експерименти и да върне в ежедневието естетически съвършените и премислени вещи.
Ако архитектурните проекти на самия Хофман са идеален пример за европейския модернизъм, то измислените от него предмети предусещат началото на функционалния дизайн.
Креслото Kubus, създадено през 1910 г. за международното изложение в Буенос Айрес, за времето си е ясно и изключително просто. Дървената рамка и облечените в кожа кубични възглавници очевидно не изискват никакви допълнителни декорации. Мотивът на квадрата е любим и най-разпознаваем елемент за архитекта, за който той често е наричан “квадратният Хофман» (Quadratl-Hoffman).
Шезлонгът LC4
Льо Корбюзие, 1928 г.
Известният израз на Корбюзие “Домът е машина за живеене” е квинтесенцията на общата нагласа на епохата на 20-те години, когато всичко ново, металическо, блестящо, машинно, отговарящо на изискванията на съвременността и прогреса, се надарява с качествата на естетически обект.
Пуристката аскеза, препоръчвана от Льо Корбюзие, изисквала едновременно подредеността на медицински кабинет и простота на монашеска килия. Въпреки че всъщност е признак за аристократичен и недостъпен лукс.
Първите мебели, проектирани от Льо Корбюзие, заедно с дизайнера и архитекта Шарлот Периен, се появили едновременно с вилите, които той построил за приятелите си.
Така се случило със серията LC (названието идва от инициалите на архитекта), представена през 1929 г. на Есенния художествен салон в Париж.
Стендът на Льо Корбюзие се наричал “Оборудване за жилище”, а най-забележителният експонат на изложбата е креслото-шезлонг LC4, което архитектът нарекъл “машина за отдих”.
Първият образец на шезлонга е създаден през 1928 г. за библиотеката на вилата на Барбара и Анри Чърч близо до Париж. Една година по-късно, леко изменен вариант се появява в дома на банкера Раул Роше.
Дизайнът е метален профил, покрит с тънък кожен матрак и валяк за врата. В онези години в парижките вестниците често излизат реклами за анатомично регулируемия стол на д-р Паско. Перен и Корбюзие частично заимстват неговата идея, създавайки кресло, което може да се регулира в почти всякакъв наклон.
Креслото Барселона
Мис ван дер Рое, 1929 г.
През 1928-1929 г. художникът-дизайнер Лили Райх и ван дер Рое работят съвместно по проект на павилиона от Ваймарската република и вила на Фриц и Грета Тугендхат в Бърно (Чехия). За тези интериори били създадени и едноименната серия “Барселона”, маса “Бърно” и кресло “Тугендхат”.
Проектът на павилиона в Барселона трябвало да символизира разцвета на младата република и въпреки лаконичните решенията, станал олицетворение на “златните двадесет” на германската държава.
Тънки гладки стени от сив мрамор, приглушеното сияние на златистия оникс, тъмното огледало на басейна зад стъклената преграда и застиналата извън времето фигура “Утро” от Георг Колбе над водата.
В това пространство не било лесно да се постави нещо прозаично ежедневно, необходимо за работата на павилиона, но леките кожени кресла и прозрачната маса не изкривяват цялостното настроение. Формата на леко извитите Х-образни метални крака е заимствана от римските патриции. Римската монументалност идеологически била близка до новия ред, който откривал за световната архитектура Мис ван дер Рое в края на 1920 година.
Креслата Egg и Swan
Арне Якобсен, 1958 г.
През 1960 г. в Копенхаген е открит хотел SAS, проектиран от класика на датския модернизъм Арне Якобсен.
Той започва кариерата си още през 1920 г., участвал е в известната изложба на съвременни декоративни и индустриални изкуства в Париж през 1925 година.
След края на войната Якобсен оказва огромно влияние върху развитието на скандинавския дизайн, като последователно въплъщава неговите отличителни качества – практичност, ергономичност и сдържана елегантност.
Световната му слава идва след изграждането на SAS, за който той не само проектира сградата, но разработва и всички интериорни решения.
Мебели, осветление, текстил, прибори за хранене – всеки детайл е проектиран по неговите ескизи.
Днес, след многобройни реконструкции, в хотела е останала само една стая с оригиналната обстановка, запазена от времето на откриването (номер 606). Но креслата Egg и Swan се произвеждат досега в различни цветове и тапицерии. Над тези обекти архитектът е работил заедно с унгарския скулптор Шандор Паеши. В търсене на перфектната форма Паеши и Якобсен създали десетки пробни модели на бъдещите кресла.
Архитектът се шегувал, че докато пътувал от столицата до фабриката и обратно, успял да износи шест костюма и да смени три автомобила.
Превод и редакция: AFISH.BG
