„Никой не може да повярва колко красива е Прага през нощта. Хората спят, но камъните са живи, дори неподвижните фигури на Карлов мост оживяват. Замъкът „Храдчани“, който е величествен и през деня, е още по-впечатляващ. Той се извисява, обгърнат в мрак, а кулата му сякаш докосва звездите. Лунна пътека се очертава по река Вълтава и човек не може да се отдели от славната гледка.“
„Какво вечеря Бог в Рая? Нищо.“
„Поне когато говори за себе си, човек може да бъде развълнуван, добре информиран и точен.“
„Никой няма право да влиза в света на литературата без нови, свежи идеи.“
„И любовта грабни ми – туй благо най-голямо; народът ми в замяна, да е свободен само!“
„Чувам, че има хора, които обичат да се местят. За мен това е като болест. Новият дом ни гледа с отчуждени очи, няма какво да ни каже и е студен.“
„Един писател трябва да принуди читателя да се обърне към неговите услуги.“
Гробът на Ян Неруда във Вишехрадското гробище в Прага
*
Тъй дълго, тъй тъжно във своята лодка
греба през живота едвам.
Защо никой в моята лодка не седна,
та плувам аз толкова сам?
Прости ми, о, боже, за туй, че те питам –
и тъй е голям моят грях;
когато издигна весла над вълните –
сълзи се стичат по тях.
Когато погледна в морето зад мене,
пронизва скръб мойто сърце:
онези бразди зад кърмата – не са ли
две молещи бели ръце!
© Превод от чешки: Григор Ленков
AFISH.BG
