• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Мъжете, които разказваха приказки, сега ги живеят със други жени…”

afish by afish
14 September 2018
in Поезия
0
„Мъжете, които разказваха приказки, сега ги живеят със други жени…”
0
SHARES
4
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

 

Клубът на журналистите в последните месеци, благодарение на ръководството на СБЖ и на поета Ивайло Диманов, се превърна в едно от най-желаните места не само за среща с приятели, но най-вече за срещи между творци и тяхната аудитория. На 12 септември столичните почитатели на изящната словестност препълниха пространството, за да съпреживеят новата книга на Елица Виденова. Родена на пернишка земя, но свързала живота си с варненското крайбрежие, Елица е момиче, което може да омеси хляб за утре и да подаде райска ябълка едновременно. Да се сбогува отривисто с „принца” и да е опитоменото Лисиче за Истинския – едновременно. Да събере останките на миналото, да приседне в скута на настоящето и да съгради Олтар за бъдещето. Едновременно. Поезия не се преразказва. Тя се съпреживява. Над сто почитатели, чакащи час и половина на опашка за автограф, гладни и жадни за думи, идещи от сърцето, отнесоха онази вечер залче хляб за утре в домовете си. За да си препрочитат и душите им да бъдат сити.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…

Мъжете, които разказваха приказки,
сега ги живеят със други жени.
Надяват се, че са си лика-прилика.
(Докато сюжетът не се промени…)

Мъжете, които измисляха приказки,
„царуват” във кули от слонова кост,
а бяха юначно наперени, дръзки
и жезъл в торбите си носеха..

Морето им беше и плитко, и тясно,
а днес им е някак съвсем безадеждно.
За приказни замъци – тонове пясък,
а няма един архитект за градежа.

 

ТОГАВА НЕ ПЛАЧИ ЗА МЕН

Когато се преселя на звездата си,
не искай да ме следваш непременно!
Повярвай, че в последния ми час
аз ще те гледам от безвремието.

Ще виждам как тъгуваш не за мен,
а за това, че тръгвам, без да питам,
без да усещаш моето променяне –
необходимостта ми от излитане…

Аз на звездата си когато с преселя,
знам, че ще плачеш и ще се напиеш,
защото мъничко преди да ме разстреляш,
ще полетя! И на небето ще се скрия!

 

*

Нямам тежък юмрук – имам само
шепа извор за прежаднял.
Нямам сила – половина съм,
без която никой мъж не е цял.

© Елица Виденова, „Хляб за утре”

AFISH.BG

Tags: елица виденова
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist