Петият филм от популярната поредица за Джейсън Борн след броени дни ще има официална световна премиера. Режисьор е Пол Грийнграс, а главната роля отново изпълняма Мат Деймън. Подходящ повод за интервю, което холивудският актьор даде за THE RED BULLETIN:
– Мат, връщате се към емблематична ваша роля, Джейсън Борн. Героят ви има проблеми с гнева – приличате ли си с него?
– Да речем, да. В роли като тази привнасям доста неща от себе си. Животът понякога наистина може да е разочароващ.
– Кога например?
– Ами например преди време често се ядосвах заради приятеля ми Бен Афлек, когото приемаха не точно така, както той заслужава. Слава Богу, днес вече никой не ме гледа с опулени очи, когато казвам какъв изключителен талант е той… Освен това и собствените ми деца понякога ме карат да се чувствам разгневен.
– Как така?
– Във всички отношения, изградени на дълбока и силна обич, има шанс да бъдеш понякога разочарован или ядосан, или разстроен, или предаден в чувствата си.
– Трудно е да си представи човек, че можете да излезете от кожата си, както прави Джейсън Борн…
– О, не, в никакъв случай! Иначе веднага ще попадна в YouTube (смее се). На мен ми провървя, защото не зациклям дълго върху отрицателните емоции. Както всеки, и аз си имам скрити вътрешни конфликти, но повечето от тях отшумяват по-бързо, отколкото у повечето хора.
– С какво си го обяснявате?
– Работата ми е такава. Неотдавна бях на сватба и в някакъв трогателен миг един приятел до мен се просълзи. „Плача за пръв път от 20 години”, призна ми той. А аз лично плача непрекъснато, във всеки филм. Преживявам живота си чрез конфликтите на други хора.
– А какво да правим за емоционалния си баланс тези, които не се снимаме в киното?
– Да се поизпотите добре. Изградил съм си навика да посещавам тренировъчната зала. Това е добър начин за изпускане на парата.
– Препоръчайте нещо конкретно…
– За да се подготвя за филмите за Джейсън Борн, започнах да тренирам бокс. В мига, в който наистина да се почувстваш в добра форма, ти започваш да се движиш по различен начин в пространството. Чувстваш се уверен в себе си.
– А с йога или медитация занимавали ли сте се някога?
– Много мои приятели се занимават и с едното, и с другото, обожават тези неща. Аз опитах йога и би било добре да се занимавам с това, защото когато понякога се погледна на екрана, изглеждам напрегнат. Не заради работата ми, заради мен самия е добре да го правя. Също и да медитирам. Но… това е, просто не ми се получава.
– Защо?
– Трудно ми е да си открадна някакво допълнително време за себе си. Аз дори хоби си нямам. Много се надявам, че приближавайки към 50-те, ще имам вече правилните приоритети и ще започна да се занимавам с йога и медитация.
– Имате четири дъщери – как ви се отразява техният свят, преливащ от естроген?
– Не се сещам как да отговоря, но знам, че когато растях заедно с по-големия ми брат, наоколо имаше повече мъжка енергия. А това означава, че се налагахме като побъркани.
– Не се ли разбирахте?
– Не, не, битките ни бяха незлобливи. Биехме се, защото това ни изглеждаше нормално.Знаете ли, когато се снимах в „Спасяването на редник Райън”, трябваше да ми обръснат главата и чух как жената, която го правеше, започна да се смее: „О, ти май си по-малкото братче, нали? Цялата ти глава е в белези!” А случката беше следната – веднъж с брат ми се биехме с възглавници и той замахна толкова силно, че изхвръкнах от леглото, прелетях през стаята и се забих с глава в радиатора.
– Момчетата са си момчета…
– Ами май е така. Вкъщи идват съученици на дъщерите ми и веднага започват да се налагат с играчки по главите. А момичетата – не. Те общуват, разговарят и това е прекрасно. Генетичен код.
– Как мислите, светът би ли бил по-добро място за живеене, ако се управляваше от жени?
– Разбира се, в съвременната политическа система отговорът би бил „да”. Аз не съм психиатър, но, както казах, мъжете по-бързо прекратяват разговора и решават противоречията с юмруци. Всъщност не е това начинът на живот, който бихме искали на имаме на планетата Земя. В геополитически смисъл войните не решават нашите проблеми.
– Нима не е нужна определена доза агресия, за да преуспее човек?
– Има и други рецепти. Помня как веднъж разговарях с един японец, професионален играч на голф. Та той ми каже нещо страхотно. В момента, в когато вдигнеш стика, трябва да си кажеш: „Майната му!” Защото ако с все сила се опитваш да контролираш ситуацията, всичко ще развалиш. Остави нещата такива, каквито са. Мисля, че това беше много добър съвет, който може да се прилага и по отношение на кариерата.
– Продължавате ли да си повтаряте „майната му”?
– Всеки път, когато се съгласявам да се снимам във филм. Никога не знаеш как могат да се обърнат нещата. Филмът е съвместна работа на много нива с маса хора, които напълно разчитат на режисьора. Това е като хазартна игра, в която правиш висок залог. Когато се снимах в „Марсианецът” при Ридли Скот, това беше филм за 110 милиона долара. Беше страшно, когато чух: „Тук сме само ти и аз. Хайде да го направим по правилния начин.”
– Говорите така, сякаш докрай се доверявате на своите „мантри”…
– Не, не. Всеки, който се занимава с професия, свързана с изкуство, трябва да се придържа към това. Защото в мига, в който се отстраниш от мисълта за резултата и си кажеш „няма да мисля за това какво ще стане, а просто смирено скланям глава и върша работата си така, както смятам за правилно”, нещата започват сами да се получават.
Мат като Джейсън Борн
– Но вероятността от неуспех не може да не ви притеснява?
– Разбира се! Изпускал съм някои неща… Но винаги съм се гордял с моите филми, дори когато зрителите не са ги оценявали особено добре. В началото на моята кариера се срещах с актьори, които позволиха да им залепят етикет и бяха принудени да играят едни и същи роли, независимо колко са скучни. Никога не съм искал подобна актьорска съдба и тази участ ме отмина.
– А когато някой ви излъже, иска ли ви се да му се „отблагодарите” в стила на Джейсън Борн?
– Не. Това е нормална човешка реакция, но аз се старая да не прибягвам до нея. Може би да завършим с това, че подобни чувства ще ви изядат. Най-доброто отмъщение е да живееш добре.
Снимки THE RED BULLETIN и www.telegraph.co.uk
AFISH.BG
