Е, няма такъв човек. Няма и друг такъв режисьор. Само Емир Кустурица може да забърка тюрлюгювеч в един филм и да разбие душата ти. Да искаш след прожекцията едновременно да го удушиш и прегръщаш. Това беше усещането след българската премиера на „На Млечния път” по време на Киномания 2016 в НДК.
Само Кустурица може да напълни екрана с гъски, магарета, диви зверове, змии, прасета, грозни гледки от войната, музика, вино и красиви жени. Да ти гръмне главата от какофонията на екрана, както гърмят овце през минно поле (и това го има), но да искаш да гледаш. Само на него може да му хрумне да храни мечка с портокали от устата си, да приютява сокол на главата си или да язди магаре, пазейки се от куршуми с… чадър, щото те по принцип го не хващат.
Моника Белучи и Емир Кустурица в кадър от “На Млечния път”
И други са държали в обятията си Моника Белучи, и други са превръщали красивото й тяло в дрипа, но само при Кустурица италианката е кинобогиня, при която възрастта е качество, а красотата – престиж, а не стока. Толкова много я желае и обича неговият млекар Коста от „На Млечния път”, че и смъртта й превръща в изкуство (няма да издам тази последна каменна сцена, заради която си струва цялото двучасово изпитание)…
Макар и самият той да е главен герой, на преден план Емир оставя героинята на Моника – магнетична, сексапилна, всеотдайна полуиталианка полусръбкиня, която се готви да мине под венчило с друг мъж. Ала друго е в ума на млекаря…
„Това е филм за жените, защото жените показват силата, която носят, а ние от време на време само им помагаме да постигат целите си. Направил съм много филми и ето, най-сетне дойде време да заснема възхвала за жените!” Така Кустурица коментира „На Млечния път”, който отне дълги години работа – близо 10 лета, от общо 62-те, които режисьорът навършва точно днес, на 24 ноември.
Не се изненадваме нито от балканската вакханалия, нито от любовната интрига, нито от войната – това са темите, които едва ли някога ще спрат да вълнуват режисьорската му фантазия. Все по-силно обаче при него прозира религията, християнството, православието, библейското послание: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.” В „На Млечния път” тази нишка е почти декларативна.
Защо роденият през 1954 г. в Сараево мюсюлманин Емир все по-често говори за „наши единоверци”, защо защитава толкова открито християнството точно сега, когато светът е настръхнал? Нека не забравяме, че преди десетина години той се покръсти и прие православното име Неманя. Тогава обясни решението си като „връщане към корените”. Оказа се, че босненецът е проследил родословното си дърво чак до XVII век и открива, че 150 години след османското нашествие в семейството на предците му един брат приема исляма, за да спаси друг, който си остава православен.
„Потопих се в миналото, за да разбера кой съм – разказва Емир в свое интервю. – После се покръстих. Вижте, години наред бях живял като югославянин, а такава страна вече няма. В един момент се опитах да се ориентирам цивилизовано във всичко това, но се появиха хора, които изприказваха всякакви глупости като: „Той се покръсти, защото са му платили.” Винаги съм бил чужд на подобен примитивен начин на мислене. Ако някой в Ню Йорк стане будист, можеш ли да го обвиниш, че е предал протестантската вяра? Какво значи това? Днес човек може да е такъв, какъвто пожелае. Аз просто се обърнах към корените си и направих това, което трябваше да направя.”
Впрочем и в живота е така – каквото си е наумил Кустурица, все го е направил. Като започнем от филмите му („Спомняш ли си Доли Бел”, „Циганско време”, „Баща в командировка” , „Аризонска мечта”, „Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”, „Марадона” и т.н), минем през оркестъра му „Но смокинг” и стигнем до издигнатите от него Дървенград в Мокра гора (там се провежда и организираният от него кинофестивал „Кустендорф”) и Андричград край легендарния мост над Дрина – май става дума не просто за идеи, а за мащаб. Мащаб „Кустурица”.
Дървенград, където властва “сладкият диктатор” Кустурица
В превод от арабски името му Емир означава владетел, вожд, княз. Затова кинаджията се шегува, че в Дървенград царства единственият „сладък диктатор” – той самият. За него Никита Михалков казва: „Емир Кустурица е много смел човек, притежава мъжество и човешка твърдост, за да си позволи да дойде в Русия при тази сложна политическа ситуация в света. Да дойде, независимо какви ще са последствията за разпространението на филмите му и какво ще е отношението на световната кинокритика и на големите кинофестивали към него.”
Много пъти е идвал и в България. Тук засне част от „Ъндърграунд” и спечели „Златна палма” в Кан. Концертите му с „Но смокинг” в София винаги са събитие. Питали сме го защо толкова често казва, че спира да прави кино, а той отвръща простичко: „Защото съм човек, който много трудно снима филмите си.” „На Млечният път” е сигурно доказателство за думите му. Само че… ако може, нека продължи. Можем да почакаме още десетина години – дотогава кой знае колко още неща ще хрумнат на неуморимия Емир/Неманя.
Заглавна снимка: tsargrad.tv
Виолета Цветкова, AFISH.BG
