На някои не им е писано да живеят дълго. Но за краткия си живот оставят следа, която напомня, че вечността съществува. Мария Нейкова е само на 57 години, когато умира в съня си на 1 август през 2002 година. Причината за смъртта ѝ остава неясна. Възможно е да е заради непрежалимата загуба на мъжа ѝ – той напуска живота само година преди нея, навръх рождения ѝ ден. Случва се при нелеп инцидент – Недялко полита от балкона… Изпълнителката на “Вървят ли двама” от филма “Козият рог” казва за съпруга си: “Когато мъжът ми си отиде, светът се обърна. Такава болка не бях изпитвала, а съм минала през самолетна катастрофа, бомбен атентат и осем операции”.
Малко преди да отлети в небитието, Мария Нейкова имала странни предчувствия и видения, пишат медиите. Често повтаряла, че “Пашка я вика от небето”. С нея били много близки, не минавало ден, без да се чуят по телефона. “Още помня гласа ѝ. Тя страшно ми липсва…”, споделяла оцелялата по чудо при самолетната катастрофа Мария.
Мария Нейкова се ражда на 21 декември 1946 г. в град Пловдив. През 1968 г. завършва школа за естрадни изпълнители, а през 1985 г. се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Кариерата ѝ като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година получава първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев.
През 1975 г. „Балкантон“ издава първата ѝ дългосвиреща грамофонна плоча – „Заръка“. Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в поп музиката. Като изпълнителка концертира не само у нас, но и чужбина: Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир. Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Атанас Косев, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Петър Ступел и др. Била е солистка на оркестър „София“. Тя самата е автор на около 100 поп песни. Особено популярна е песента ѝ „Светът е за двама“ (1980 г., изп. Орлин Горанов). Пише музика за филми и театрални спектакли.
Умира на днешния ден, 1 август, през 2002 година.
За всички, които я обичат и днес, е валидна въздишката на Мишо Белчев: „Тя е просто едно празно място до мен!”
Дни преди смъртта си, в интервю пред в. „Новинар“, Мария Нейкова казва: „Нека всеки, който поиска, да пее моята песен от “Козият рог”. Тя е като магия“.
ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА
музика: Мария Нейкова
текст: Богомил Гудев
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
На заглавната снимка – Мария Нейкова и Светозар Димитров на “Златният орфей”, 1969-а
Кадрите са от филма “Козият рог” (1971). Сценарист: Николай Хайтов по едноименния му разказ, Режисьор: Методи Андонов, Оператор: Димо Коларов. В ролите: Катя Паскалева, Антон Горчев, Климент Денчев, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Тодор Колев, Милен Пенев, Продан Нончев
Димитър Янков, AFISH.BG
