Независимо от времето, пространството и нравите, народът си прилича по отношението си към VIP персоните. Уж им се възхищава, аплодира ги, обожава ги. Но най-истинско и неподправено удоволствие му доставя, когато ги гилотинират. Изобщо не говорим за някакво риалити шоу, макар че екзекуцията на кралицата на Франция Мария-Антоанета по смисъла си е точно това. Какво обещаващо начало и какъв трагичен край! 50 000 души екзалтирано приветстват първата поява на ерцхерцогиня Мария Антония Йозефа Йохана Хабсбург-Лотарингя (Мария-Антоанета) през 1773 г. пред двореца Тюйлери. Почти толкова са хората, които крещят възторжено, когато главата й отхвръква под гилотината през 1793 г. На народа му дай зрелище. Та било то и кърваво.
Стара сентенция на Хабсбургите гласи: “Bella garant alii, tu, felix Austria, nube” (Нека другите да воюват, а ти, щастлива Австрия, сключвай бракове). Това предопределя живота на Мария-Антоанета. Тя е родена на 2 ноември 1755 г. във Виена и е най-младата и най-красива дъщеря на свещения римски император Франц І Стефан и императрица Мария Тереза. В императорското семейство има 16 деца. Поред на номерата, Мария Тереза не храни големи илюзии за последните в строя. Децата се въргалят с простолюдието и прекарват по-голямото си време в игри, вместо в учене. Мария-Антоанета е вятърничава и лекомислена и проявява интерес само към неща, които я забавляват. Зле е с правописа, има бегли познания по история и география. Добре че поне с изкуствата няма проблеми – музикална е, свири на арфа, танцува изящно. Което не е кой знае какво, като се замисли човек, на фона на амбициите на нейната майка да я пласира на перспективен съпруг, какъвто е младият Луи Огюст.
Портрет на Мария-Антоанета, Martin van Meytens, 1767-1768
Младата принцеса се отнася с уважение към своята майка, но е по-близка с баща си, който е с изключително благ характер. Тя е само на десет години, когато той умира от инсулт. Скоро след това приключва и детството на Мария-Антоанета. Майката урежда брака й с дофина на Франция, с цел укрепване на съюза между Австрия и Франция. Така през 1770 г. към Франция отпътува първо портретът на 14-годишната девойка, а после и тя самата.
„Доставянето” на булката е унизително и отвратително, дори за тогавашните стандарти. Тя е транспортирана до остров на река Рейн и оставена в нещо като павилион, украсен с ценни гоблени и балдахин. Там я събличат гола и преобличат във френски одежди. Това се случва пред очите на цялата австрийска свита. От този момент Мария-Антоанета няма право да види нито едно познато лице.
А какво ли си е помислила след целия този психичен тормоз, когато е видяла своя жених? 15-годишният Луи е дебел, тромав, отпуснат и вял. Нея цял живот ще я обвиняват, че била вятърничава. А в сравнение с нея той е направо плазмодий. Пренебрегва кралските си задължения, като прекарва по-голямата част от времето си в ловуване. Освен това страда от особена болест – фимоза, която не му позволява да има деца първите седем години от брака. През това време обществеността злослови по адрес на „яловата утроба”. Добре че на Мария-Антоанета все така не й пука за мнението на околните. Макар и откъсната от миналото си, като някакво красиво и екзотично цвете, тя е същото онова дете, което си е играело на двора, без да се задълбава в сериозни неща.
Запазеените обувки на кралицата
Кралският двор при Версай е по-скучен, отколкото австрийския, а Мария-Антоанета по детски е оперирана от тактичност. Тя се присмива открито на придворните дами по време на дългите дворцови церемонии. Само ако знае каква лоша услуга ще си направи, би си прехапала езика. Но по онова време тя не е толкова прозорлива и си навлича омразата на придворните за цял живот. Години наред Мария-Антоанета ще чува как съскат и плюят отрова зад гърба й, как интригантстват по неин адрес. Помежду си придворните дами я наричат „Кучката”. Което и тогава, както и сега, си е жив комплимент.
Женската злоба не само, че не притеснява Мария-Антоанета, но и я отегчава. Тя върви напук на общоприетите правила и си създава собствени. Същото се отнася и за дворцовия етикет. Премахването на тежките кринолини е нейна заслуга и е истинска революция в модата. Както и малките роли в театъра. Или хигиенните стандарти, които налага.
През XVIII век Версай не е място за хора с чувствително обоняние. Там се носи не аромат на парфюми, а натрапчива миризма на немити тела, пот, примесена с пудра и мазила, разлагаща се храна. Това се смята за нещо нормално и отначало новите правила, които донася Мария-Антоанета от Австрия, се приемат с недоверие и неразбиране. Кралицата, за ужас на околните, се къпе всеки ден. Това изобщо не се смята за нещо нормално. Във ваната задължително се добавят смеси от сладък бадем, шишарки, ленени семена, корени от бяла ружа и луковици на лилии. Мария-Антоанета изисква безупречна хигиена и от своите придворни, заради което на шега започват да наричат нейното обкръжение „парфюмерийния двор”.
От Виена до Версай
Тя обожава цветята и особено в края на живота й това се превръща в истинска страст. Има малка градина, в която сади собственоръчно разнообразни цветя. Поръчва на придворния парфюмерист да създаде нов аромат, който отговаря напълно на нейната същност. По ирония на съдбата същият този парфюм ще стане причина за гибелта на кралското семейство. През 1791 г., когато бягат от Париж, преследвани от разярена тълпа революционери, Мария-Антоанета е разпозната по нейния парфюм и семейството се озовава в ареста.
През 2006 г., изучавайки стила на Мария-Антоанета, палитрата на Жан-Луи Фержен и Националния архив на Франция, историчката Елизабет де Фейдо обявява, че знае формулата на кралските парфюми. Оказва се, че Мария-Антоанета, която е призната за законодателка на модата във всички области на изящния живот, е използвала революционни за времето си парфюми с цветни аромати, които са необичайни за тази епоха. В резултат на усилията на Елизабет де Фейдо е създаден парфюмът M.A. Sillage de la Reine (Следата на кралицата) с обявена цена 350 евро за бутилка от 25 мл. Парфюмът обединява нежен букет от натурални съставки и има подчерта аромат на цветя” – роза, ирис, жасмин, сандалово дърво и др. Елизабет Фейдо смята, че пресъздаденият аромат не отстъпва по оригиналност на Chanel No.5 и Angel от Thierry Mugler.
Мария-Антоанета, 1778-1783-а
Независимо, че кралицата смята, че народът на Франция я боготвори, много са тези, които не я обичат заради австрийския й произход и фриволното поведение. В най-гладните си години народът пък приписва на Мария-Антоанета изречението „Като няма хляб, да ядат пасти”. Много типично за лекомислената й същност. Всъщност тази фраза не е много сигурно, че е нейна. Просто тя се явява подходяща мишена, защото е слаба жена и при това чужденка. Но най-голямо отражение върху репутацията й нанася скандал, в който изобщо не е участвала: аферата с диамантеното колие.
В историята са набъркани Жaнa дьo Baлoa, грaфиня Дьo лa Moт и кaрдинaл Дьo Poaн. Графинята наема жена, която преоблича като Мария-Антоанета, с която кардиналът се среща във Версайската градина през нощта. Фалшивата кралица му подарява на изпроводяк роза. На следващия ден мадам Дьо ла Мот казва на кардинала, че кралицата иска от него да купи за нейна сметка скъпо диамантено колие. Кардиналът изпълнява поръчението послушно, като очаква да си получи парите. Само че Мария-Антоанета си няма и понятие за „покупката”, която е направена от нейно име. В крайна сметка истината излиза наяве, но мнозина са повярвали на лъжливата история и не искат да приемат, че в случая Мария-Антоанета е жертва.
През 1789 г. се разразява Френската революция. Има много причини за нея, но яростта на революционерите в най-голяма степен е насочена срещу Мария-Антоанета. На 5 октомври във Версай се събира тълпа от жени, които искат нейната кръв. В действителност в тълпата има много мъже, натъкмени в рокли, тъй като народът вярва, че кралската гвардия няма да стреля по жени. Когато Мария-Антоанета разбира за приближаващата тълпа, остава съвършено спокойна. „Аз знам, че са дошли за главата ми, но мама ме е научила да не се боя от смъртта и да я очаквам с вдигната глава”, казва тя. В същия този ден революционерите взимат в плен краля, кралицата и децата им и ги заключват под домашен арест в двореца Тюйлери. Семейството остава няколко години там. През 1791 г. Ханс Аксел Ферсен, същият този, когото са спрягали за любовник на кралицата, подготвя тяхното бягство. Според плана Луи и Мария-Антоанета трябва да бъдат изведени от Париж през нощта с карета, а децата им, за да се избегнат подозренията, да ги последват поединично. Но Мария-Антоанета отказва да се раздели с децата си, като настоява да са плътно до нея. Това предрешава съдбата им. Кралското семейство е разпознато и върнато обратно.
Докато Луи хленчи, обвиняваната в пълна безотговорност негова съпруга се опитва да спаси семейството си. Тя моли тайно Австрия за защита. Но когато Австрия предприема действия в тази посока, Луи и Мария-Антоанета са обвинени в предателство. През 1792 г. кралската власт във Франция е официално отменена, а семейството е изпратено в тъмницата. Отначало се отнасят добре с тях, но през декември започва процесът срещу Луи, той е признат за виновен и екзекутиран на 21 януари 1793 г. А през октомври идва и нейният ред.
Кирстен Дънст като Мария-Антоанета на големия екран
Тя се движи към ешафода, все едно е на прием. Излъчва спокойствие и достойнство, присъщи само на една наистина много силна жена. А може и да е просто блестящо изпълнена роля. Едва ли й е била толкова горда, че участва в това риалити шоу. Всичко приключва за един миг. Бялата рокля е оплискана с кръв. Народът ликува…
Реабилитацията на екзотичното кралско цвете ще дойде след доста години. След като толкова дълго е била символ на аристократично разточителство и нехайство, историците се оказват склонни да преразгледат нейната репутация, като я представят в по-благоприятна светлина. Напълно заслужено.
Източник: Краси Красимирова, politika.bg, заглавна снимка – Reference.com
AFISH.BG