Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 година в Брюксел, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.
Маргьорит Юрсенар (псевдонимът, с който става известна) пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие. Същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Тя е първата жена–член на Френската академия, където е приета през 1980 г.
Умира на 17 декември през 1987-ма.
Представяме ви няколко цитата от Маргьорит Юрсенар:
„Когато губя всичко, ми остава Бог.“
„Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи.“
„Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.“
„В крайна сметка условностите формират човека.“
„Историята се интересува само от привилегированите.“
„Отношението между писателя и неговите герои е трудна за описание. Прилича малко на отношението между родителите и децата.“
„Накрая живите същества винаги ви се изплъзват.“
„Човешката природа се променя малко и същевременно е способна на невероятна външна пластичност.“
„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдъра. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Може и да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят това означава да откажеш да нахраниш прилично изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години.“
„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“
„Нищо не ме трогва повече от куража“.
„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“
AFISH.BG