“- Просто знам – каза тя и стисна ръката ми по-силно, докато изминахме в мълчание няколко пътеки. – Разбирам ги аз тези неща и никога не греша. Това няма нищо общо с логиката: просто го усещам. Например, когато съм наистина близо до теб като сега, никак не ме е страх. Нищо тъмно или зло не може да ме подмами.”
Харуки Мураками, “Норвежка гора”
AFISH.BG