ТРИ СЕСТРИ
Сини щори спуснете във моята стая.
Ти, сестричке, не бъркай илач скъп и нов!
Три кредитора мои край мене застават:
мълчаливите Вяра, Надежда, Любов.
Аз с треперещи пръсти портфейла отварям,
в него пак не намирам и пукнат петак…
– Не тъжи, не унивай, о, ти, моя Вяра,
имаш толкова други длъжници, все пак.
Продължавам да шепна безсилно и нежно,
над ръцете й мойта виновност снове:
– Не тъжи, не унивай, ти, майко Надежда,
имаш още достойни в света синове.
И протягам си празните длани към нея –
Любовта се привежда и казва на глас:
– Не тъжи, не унивай, паметта не бледнее,
вместо теб се раздадох навсякъде аз.
В колко чужди ръце, без да взимаш поука,
с плам неземен горя към небесната вис?
Тъй в трикратен размер многоустата клюка
твоя дълг изплати… Ти пред мене си чист.
Чист, пречистен лежа в разцъфтялото утро,
а на пода чаршафът ми хвърля бял флаг…
Три сестри, три жени, три съдии милосърдни
ми отпускат последния свой кредит, факт.
Три жени, три съдии, три сестри милосърдни
ми отпускат безсрочния свой кредит, факт.
© Превод от руски: Маргарита Петкова
AFISH.BG
