• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Книги

Майкъл Арлен – английският класик от Русе

afish by afish
16 November 2017
in Книги
0
Майкъл Арлен – английският класик от Русе
0
SHARES
4
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

През далечната 1901 г. семейство Саркис Куюмджиян решават да емигрират в Саутпорт, Англия, приятен курортен град на брега на Ирландско море, разположен на 27 километра от Ливърпул. Това не им се случва за пръв път.

През 1892 г. бягат от турските преследвания в Пловдив, където Куюмджиян започва външнотърговска дейност. Малко след това се преместват в Русе, където на 16 ноември 1895 г. им се ражда най-малкият син – Дикран.Той вече има трима братя – Таквор, Крикор и Рупен, и една сестра – Ахавни. Русенци добре знаят къде е бил родният дом на Куюмджиян, макар че хилядите посетители на популярното битово заведение “Чифлика” едва ли са чували, че там, на ул. “Отец Паисий” 5, се е намирал огромният търговски дом на Саркис Куюмджиян, завършен през 1900 г.

Всичко това едва ли би било известно и още по-малко би интересувало мнозина, ако Дикран Куюмджиян не променя името си на Майкъл Арлен и не става един от най-популярните англоезични романисти в периода между двете световни войни. У нас освен русенци малко хора знаят за Куюмджиян-Арлен. Макар че тринадесет години по-младият Уилям Сароян е коментирал, че има и още един писател арменец, по-известен от него и свързан с България.

През годините между двете световни войни Майкъл Арлен е близък приятел на Д. Х. Лорънс, който го портретува в третата версия на “Любовникът на лейди Чатърли” като Микайлис, преуспяващ ирландски драматург. Сближава се и с Олдъс Хъксли, който го ревнува с основание от Нанси Кюнард, богатата наследница на прочутата трансатлантическа параходна компания, книгоиздателка и писателка, любовница и близка приятелка на Тристан Цара, Езра Паунд, Луи Арагон, Ърнест Хемингуей, Джеймс Джойс, Константин Бранкузи, Лангстън Хюз и др. Хъксли окарикатурява Арлен в образа на героя от романа си “Тези безплодни листа” като “мургавия сириец”. Арлен наистина има връзка с Нанси Кюнард във Франция през 1920 г. Той е близък със Съмърсет Моъм, Ноел Кауърд и Хемингуей. Става един от най-модните писатели, като само в Америка печели над половин милион долара от продажбите на най-прочутия си роман “Зелената шапка”.

Майкъл Арлен се венчава за графиня Аталанта Меркати

Изтъкват се различни причини защо семейство Куюмджиян напуска родния Русе и България. Една от тях е, че искат да осигурят първокласно образование на най-малкия си син, че търсят връзки с арменската колония в Манчестър заради неспокойната политическа обстановка в България. В Англия записват Дикран в престижното елитно училище за момчета “Малвърн Колидж” (то до днес се гордее със своя ученик). Само че след завършването му и кратко пребиваване в Швейцария Дикран отказва да се запише в Оксфорд, а вместо това следва за кратко медицина в най-стария шотландски университет “Сейнт Андрюс” . Там той пие “бира, много бира”, докато една вечер през 1913 г. не взема решение да замине за Лондон и да стане писател, влизайки в конфликт със семейството си.

В навечерието на Първата световна война Дикран с голям труд успява да отпечата през 1916 г. първите си журналистически материали. Тъй като е български гражданин, има проблеми в Англия. Докато в същото време българското правителство го смята за дезертьор, защото не изпълнява повинността си в българската армия?! Но през 1922 г. успява да се натурализира и да смени името си с избрания псевдоним – Майкъл Арлен, след като изчита целия телефонен указател на Лондон, за да се убеди, че няма друг човек с такова име.

През 1920 г. Арлен издава първия от деветте си романа – “Лондонско приключение”, последван от сборника с разкази “Романтичната дама”, новия роман “Пиратство” и тематично свързаните разкази “Тези прелестни хора”, а в 1924 г. – романа “Зелената шапка”. В него разказва историята на екстравагантната англичанка с ненаситен сексуален апетит Айрис Марч (неин прототип е Нанси Кюнард), която трагично загива, като самоубийствено катастрофира – типичен моден образ от “епохата на джаза”, “дългия уикенд”, “изгубеното поколение”, “бурното двадесетилетие”. Айрис веднага става любимка на читателите, а Майкъл Арлен си спечелва светска слава.

През 1928 г. заминава за САЩ, където общува със знаменитости като Чарли Чаплин и Пола Негри. Синклер Луис, първият американец носител на Нобеловата награда за литература, възторжено го обявява за “едно от явленията на нашето време”.

В английската литература от периода между двете войни той е сред най-богатите автори като Едгар Уолъс (написал над 170 романа!) и Е. Филипс Опенхайм (над 100 романа, десетки сборници с разкази, филмови адаптации). По “Зелената шапка” правят драматизации в Англия и Америка със звезди като Талула Банкхед, Лесли Хауард, Катрин Корнел. Холивуд почти веднага филмира романа след неговото излизане – с Грета Гарбо в главната роля, променяйки заглавието на “Делова жена”, макар че то може да се прочете и като “Жената с многото любовни връзки”. Шест години по-късно следва нов филм по романа. През 2011 година завършиха снимките на последната екранизация със заглавие Le Chapeau – “Шапката”.
Общо шест филма са снимани по произведения на Арлен, а самият той е автор и на 26 сценария. Специално място след тях заема филмът по разказа му “Гай Фолкън”, публикуван най-напред в престижното лондонско списание “Странд” (в него излизат разказите за Шерлок Холмс, тук публикуват Агата Кристи, Хърбърт Уелс, Жорж Сименон, Киплинг, П. Дж. Удхаус, Дороти Сейърс). Поради успеха му след това е продължен в цяла серия от 12 филма за детектива от класата на Филип Марлоу и Сам Спейд с Джордж Сандърс и Тим Конуей в главната роля.

На корицата на “Тайм”, 1927

Хичкок снима филм по разказа му “Джентълменът от Америка”. Във филми по негови сценарии играят звезди като Хеди Ламар. На 2 май 1927 г. портретът на Майкъл Арлен е отпечатан на корицата на списание “Тайм”, нещо, което никога не се е случвало с нито един друг писател или която и да е било личност, свързана с България.

Романите на Майкъл Арлен – сравнявани с тези на Скот Фицджералд, са романтични сатири на модното лондонско общество от епохата. Стилът на разказите му често е сравняван с този на О. Хенри, Дж. К. Честъртън и Хектор Х. Мънро – Саки, който посещава България като кореспондент на “Морнинг Поуст” през периода 1902-1908 г..

Майкъл Арлен сякаш се наслаждава на загадъчния си за околните произход и обича да се представя за човек от висшето общество. На 1 май 1928 г. в Кан, Франция, се жени за гръцката графиня Аталанта Меркати (1903-1964), от която има две деца: един син – Майкъл Джон Арлен, роден през 1930 г. (писател и литературен критик, автор на мемоарната книга за баща си “Изгнаници”), и една дъщеря – Вениша Арлен. Известни са колоритни истории, свързани с писателя – като тази как полял с мартинито си Гьобелс, когото зърнал на балкона на по-долния етаж в своя хотел.

През 1939 г. Арлен се връща в Англия, но българският произход отново му създава проблеми и през 1941 г. той се прибира при семейството си в Ню Йорк. До края на дните си не може да напише нищо, получава така наречения писателски блокаж. Умира от рак на 23 юни 1956 г.

Докато в Пловдив не се говори нищо за семейство Куюмджиян, в Русе, родния град на Майкъл Арлен, не са забравили, че арменската църква, купена от генуезките колонисти в града, е ремонтирана от баща му, Саркис Куюмджиян, който подарява на настоятелството и пет магазина на търговската улица “Николаевска”. Там се намира търговският дом на баща му – между улиците “Отец Паисий” и “Добруджа”, за да се превърне в още един културен център на признателните русенци към друг техен син освен Елиас Канети. В някогашния търговски дом на дядото на Канети днес е настанен международният културени и научен център. Така русенци изразяват признателността си към двамата най-прочути, родени в България писатели, за чието творчество се сещаме не винаги и не съвсем охотно.

© Йордан Костурков, „Дума”

AFISH.BG

Tags: майкъл арлен
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist