„Не спират да ме учудват тези хора от ранния неолит, непрекъснато изваждам нещо ново и различно.” С тези думи ме посреща проф. Васил Николов на метри от надлеза на бул. „Шипченски проход”, където от 1985 г. насам екипът на известния археолог проучва неолитното селище Слатина.
Проф. Васил Николов показва откъде е мнавала задната стена на западната неолитна къща
Всеки, който минава оттам, може да види голямата табела с изображението на изящна статуетка на богинята-майка и на глинени съдове с красива бяла украса. Една от разкритите къщи в древното селище отдавна е в учебниците по праистория, по които учат студентите във всички престижни университети по света. Все пак става дума за култура на около 8000 години, обявена от експертите за люлка на европейската цивилизация. Затова от няколко години със съдействието на Столичната община се работи по проект за създаване на археологически парк с възстановки и ателиета, където децата да се запознават с историята на земите ни. Дотогава обаче археолозите трябва да продължат да проучват частите от селището, които са останали незасегнати от строителните дейности на трамвайната линия и на надлеза през 80-те години на миналия век.
Нефритената свастика бе миналогодишната голяма находка от праисторическото селище Слатина
Тези дни екипът разкрива останките от две къщи, които, за изненада на проф. Николов, се оказват много по-големи от очакваното. Миналата година в северозападния ъгъл на едната от тях учените се натъкнаха на уникалната свастика от нефрит (формата й може да се определи и като стилизирана жабка), която за неолитните хора е била белег на престиж и плодородие. Археолозите тогава предполагаха, че са стигнали до останките от четири по-малки къщи. Но сега, след като свалят около 80-90-сантиметров пласт от бяла мазилка и пръст, пред тях се разкриват останките от две огромни за периода на неолита къщи върху терен от близо 400 кв. м. Радиовъглеродният анализ показва, че са от края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр. Хр. Според учените обаче наблизо е имало и по-ранни къщи. Те са били строени непосредствено до Слатинската река, а около 100-200 години по-късно по някаква причина хората са се преместили да живеят на по-високата част от брега.
Останки от зърнохранилище и от пещ, по чиито стени личи украса с триълници
„Първата къща, която проучихме тази година, е в северозападната част на терена и заема повече от 130 кв. м – разказва проф. Николов. – В нея има три помещения с три отделни пещи, разположени на равни разстояния, което означава, че са градени по единна система. По стената на средната пещ ясно личи украса с островърхи триъгълници. Всяка от стаите е обитавана от отделно семейство. Близо до пещите откриваме множество обособени зърнохранилища, общо повече от 20.”
Едно от най-любопитните открития сега е, че източната стена на къщата е дълга 20,5 м и не е права, а има дъговидна форма. „Големият проблем за мен е да разбера как това нещо е било покрито – допълва професорът. – Защото за тези хора явно не е било проблем да покрият такава площ, при това не в обичайната правоъгълна, а в асиметрична форма. Още не мога да си обясня как всичко това е било покрито с двускатен покрив и как покритието е издържало дълго време. Явно билото също е било дъговидно, а не правоъгълник. Представете си само какви познания са имали хората в края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие преди Христа, за да го направят! Да го построят само с камък и дървени сглобки! Иначе е ясно, че отгоре е било покрито с тръстика и слама…”
Втората проучвана къща е в източната част на терена, а между двете постройки ясно личи отделящата ги тясна уличка. Част от останките на къщата бяха разкрити още през 2013-а и покрити с ламаринен покрив, за да се съхранят за по-късни проучване. Това лято учените решават да продължат разкопките и с изненада откриват, че тя също е много по-голяма от очакваното. Построена е по подобен начин. Пещите също са три, отново покрай източната стена. И в двете къщи има абсолютно огледално изградени допълнителни стопански помещения, залепени на северните им стени. „Втората къща също е дъговидна, но ако първата е вдлъбната, тази е изпъкнала. За пръв път попадам на подобно нещо. Не знам защо е, не мога да си го обясня”, признава проф. Николов.
Идеално запазени глинени съдове от селището Слатина на около 8000 години
Разхождам се по терена. С малко фантазия всеки може да си представи как е бил устроен битът на неолитните хора. Ясно се виждат останките от големи керамични зърнохранилища, пълни с обгорено зърно, както и малки глинени съдове. Някои са с гърлото надолу, явно са паднали от по-високо място, на което са били подредени.
От години разглеждам разкриваните останки и отново се опитвам да си представя как в бъдеще би изглеждал мечтаният от проф. Николов археологически парк с възстановки на неолитни жилища в мащаб 1:1. Но и този път, в обичайния си стил, ученият оставя голямата изненада за „десерт”. Доскоро той смяташе, че са достигнали стерилния пласт на селището, тоест под тези къщи няма нищо интересно за археолозите и може вече да се мисли за изграждането на парка. Сега обаче е на друго мнение.
Когато почистват останките от западната къща и поглеждат терена отвисоко, археолозите откриват, че през средата, по протежение и на трите помещения ясно личи пропадане на пода. Правят допълнителни проучвания и вече са сигурни, че отдолу минава обреден ров, който е ограждал праисторическото селище в по-ранен етап.
„Още преди две години забелязахме, че под някои от пещите и зърнохранилищата беше положен дебел пласт чакъл, явно заради слягането на пръстта. Тоест хората са били наясно с проблема и са полагали усилия тежките пещи да не пропаднат. Подът на къщата е бил равен, а това дъговидно слягане по средата е станало по-късно. Това показва, че отдолу има ров. Кръгов ров. Той се виждаше още през 1985-а, когато го срязаха строителните машини, но тогава не знаехме какво е. Имаше предположения за наличие на землянка. Едва сега вече съм убеден, че това е ров, който е ограждал селището.”
Каменна брадвичка, с която са си служили хората през неолита в Слатина
Какви са основанията за това? „През последните десетина години геофизиката показа, че на много ранни неолитни селища по българските земи има по три концентрични рова. Те не са отбранителни, а са магически, охранявали са селището. Рововете в Слатина са съществували преди да бъдат направени къщите, които проучваме тази година. След това селището започва да се разширява и покрива рова, който вече е бил напълнен от извършваните в него обреди. Кръгът по принцип е охранителна зона. Така, както заложеният в колана смисъл е да пази тялото на човека, така и този ров е има магическа символика. Пазел е селището.”
Питам, разбира се, какво би могло да има долу. А професорът се смее: „Ааа, това ще ти кажа догодина! Сега парите за разкопки свършиха…”
На заглавната снимка – така изглеждат отвисоко останките от двете къщи в неолитното селище Слатина. Снимки ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА
Виолета Цветкова, AFISH.BG
