Роден на 10 август 1912 г. в областта Баия, Амаду публикува първия си роман „Земята на карнавала” през 1931 г., когато е само на 18 години. През 1933 г. издава втория си роман „Какао”, който увеличава популярността му, но връзките на Жоржи Амаду с левицата го поставят в немилост пред режима на Жетулиу Варгас и през 1937 г. негови книги са подложени на публични изгаряния.
Амаду поема пътя на емиграцията – Франция, Аржентина, Уругвай, Чехословакия. Когато с завръща окончателно в родината си, стилът му на писане претърпява метаморфозата от директно социалните послания към изтънчената ирония. “Хуморът е много по-мощно клеймо, отколкото философстванията, които ще намерите в по-ранните ми книги”, обосновава се той. И всички, които са чели книгите му, се съгласяват с това, особено след преломния в творчеството му роман „Габриела, карамфил, канела”.
Причисляван към течението на модернистите, Жоржи Амаду всъщност е представител на прочутия латиноамерикански мистицизъм. При това – един от най-ярките представители.
Удостоен приживе с множество титли и почетни степени от различни световни институции, той е член на Световния съвет на мира, през 1961 г. става член на Бразилската академия, а през 1984 г. – на френския Почетен легион. Жоржи Амаду бе също и Доктор хонорис кауза на Сорбоната.
„Амаду” (с ударение на първото „а”) на португалски означава любим, обичан. И той наистина е един от най-почитаните хора в света. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, Жоржи Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател.
Малко преди смъртта си на въпроса как иска да бъде записан в енциклопедиите след 50 години, той отговоря: „Като чувствителен и романтичен баияаец. Аз съм като героите си, понякога дори като женските характери в творбите ми.“ И пояснява: “Защото в романите ми е намерило място всичко, което съм преживял, всичко, което преживяха приятелите ми.”
AFISH.BG подбра за читателите си няколко цитата от романите на Жоржи Амаду, които ще ви върнат, или ще ви подтикнат да разгърнете страниците им:
„Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади.“
„В училището на живота няма почивни дни.”
„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“
„Един мъж не може да спи с всички жени на света, но поне може да опита.“
„Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава.“
„Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето.“
„Със своята невидима ръка смъртта заличава петната от миналото на умрелия, и спонемът за него започва да блести като диамант.”
„Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и т.н. И никой кучи син няма да ги спре!“
„Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее“
„Да харесаш някого е лесно, случва се, когато най- малко очакваш, един поглед, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; трудно е да се забрави, самотата изяжда човека; любовта не е трън, който се изважда, тумор, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болка, убива отвътре.”
„Животът беше хубав – човек трябваше само да го живее.“
AFISH.BG