„Въпреки цялата прехвалена независимост, на всяка жена ѝ става толкова топло, когато някой мъж я вземе под крилото си. Не, това не е желанието да се сгушиш до него, а по-скоро вдъхновяващото усещане, че жената в теб се събужда. И това те ласкае. Защото ние сме свикнали да разчитаме на себе си, независимо от личния си живот.”
„Няма как да се събудя една сутрин и вече да съм силна. Но затова пък мога да престана да удрям главата си в една и съща стена. А също и да сменя посоката на движение. Ако няма път на запад, тогава по-добре да тръгна на изток. Земята при всички случаи е кръгла – рано или късно всеки ще стигне там, където трябва да стигне.”
„Приятелко моя, веднъж ми беше казала, че любовта може да победи и най-страшната болест. Тогава не ти повярвах, разсмях се. Но сега знам, че колкото и отчаяни и цинични да сме станали, в живота непременно се появява нещо по-силно, което задрасква всичко, измислено от нас по времето на помръкналите ни надежди.”
„Спомням си как рисувах в мислите си мъжа до мен. Характер, ръст, очи, цвят на косата. Бях в плен на собствените си представи за това какъв трябва да бъде човекът за мен. Всичко това е такава глупост! Влюбваме се в хора, които и наполовина не съответстват на измисления образ. И което е най-приятно – след срещата с такъв човек всички предишни точки и изисквания отпадат от само себе си.”
„Той обикна настоящето ми, без да ме кара да се връщам в миналото… Всяка жена чака този мъж-спасител и силно се нуждае от него. Но далеч не всяка ще си го признае на глас.”
„Ние, жените, искаме да прелистим миналите дни на своя мъж, не за да „опознаем врага“, не за да се учим от чужди грешки или да си изработваме по-добра стратегия на поведение, а просто… да сме наясно. Да си създадем нова невидима връзка, комфорт и психологическа защита от неприятностите. Колкото по-добре познаваш човека, толкова по-бързо и точно отгатваш реакциите му. При това ние слушаме внимателно, без да навлизаме в територията на разказвача. Но после, ако нещо е останало недоизказано, непременно ще се върнем и тактично ще го проучим – небрежно, между другото.”
„Когато не очакваш нищо от никого, помощта идва като чудо, а ако разчиташ на другите, само трупаш разочарования.”
„Нашата уязвимост се дължи на честото обръщане към миналото и неговите герои. Нужни са решителност и способност за действие. Трябва твърдо да си кажеш: край, стига толкова! Да престанеш да пристъпваш на място и известно време изобщо да не поглеждаш назад. Ако окончателно решиш да напуснеш някое място, мислѝ за това накъде ще поемеш, а не за това, с което отдавна е трябвало да се сбогуваш.”
„Черните периоди в живота понякога стават писти за излитане.”
© Превод от руски: Ася Григорова
AFISH.BG
