ЗАКРИЛЯНИ СА ВЛЮБЕНИТЕ
под зазиданите небеса.
Незнайна сила им дарява дъх
те носят камъните за благодатта
и всичко тук което расне
при тях тепърва ще намери дом.
Закриляни са влюбените
и единствено за тях все още славеите пеят
не са изчезнали сред глухотата
а приказките тихи на леса, сърните,
кротко страдат пак за тях.
Закриляни са влюбените
те отгатват затаената тъга на вèчерното слънце
кървящо върху върбов клон –
и упражняват през нощта усмихнати умирането,
тази тиха смърт
с всички ручеи, изтичащи в копнеж.
КОЛКО МОРЕТА В ПЯСЪКА ИЗГУБЕНИ,
колко пясък в камъка затворен,
колко време в песенния рог на раковините
изплакано,
колко смъртна самота
в бисерните погледи на рибите,
колко утринни тръби в коралите,
колко звездни образи в кристала,
колко кълнове на смях в гърлото на чайката,
колко носталгични нишки,
по нощните планетни орбити пътували,
колко плодородна почва
за корена на словото:
Ти –
зад всички падащи решетки
на загадките
Ти –
ОТВЪРНАТА
те чакам аз
ти пребиваваш надалеч от живите
или пък близо.
Отвърната
те чакам аз
тъй като не бива освободените
да бъдат заловени
с примки на копнежа
нито увенчани
с корона от планетен прах –
Любовта е пясъчно растение
което служи в огъня
и не изгаря –
Отвърната
те чака тя –
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
