Максим Горки (16.03.1868 – 18.06.1936) несъмнено е от най-четените и най-обичан руски писатели.
И от най-продуктивните. Творчеството му е обемно и разнообразно като тематика и литературни жанрове.
Той пише стихове, разкази, романи, пиеси. „На дъното”, „Варвари, „Егор Буличов и другите”, „Врагове”, „Еснафи”, „Васа Железнова” и до сега не слизат от театралните сцени. Най-известният му роман „Майка”, въпреки критиките, че е апотезно за революционна Руся произведение, не може да бъде отречен и изхвърлен от библиотеките. Автобиграфичната му трилогия „Детство”, „Сред хората” и „Моите университети” не е загубила актуалността си.
Всички произведения на Горки са пропити с хуманизъм, с фин усет за детайла и оптимизъм, който макар и романтичен, има дълбоки човеколюбиви корени.
На своите читатели ние предлагаме едно от най-известните произведения на Максим Горки – „Песен за буревестника, в превод на Христо Радевски:
Песен за буревестника
Над морето накипяло
вятър облаците сбира.
А под тях и над морето
Буревестник горд се вие,
черна мълния е сякаш.
Ту с крило вълните пернал,
ту към облаците стрелнат,
той крещи и те дочуват
радост в смелия му крясък.
Този вик е жад за буря!
Сила гневна, страст гореща,
вяра в гордата победа
чуват облаците в него.
Стенат чайките пред буря –
стенат, мятат се, готови
чак до дъното да скрият
ужаса си пред бурана.
И гмурците плахи стенат,
те – гмурците – не познават
сладостта на бой в живота:
гръм от удари ги плаши.
И пингвинът глупав крие
тлъсто тяло сред скалите…
Буревестникът единствен
пори смело и свободно
над морето закипяло!
Все по-мрачно, все по-ниско
облаците се надвесват,
пеят, мятат се вълните
към гърма от висините.
Гръм гърми. Кипят вълните,
с вятъра те гневно спорят.
Ето вятърът обхваща
ги в прегръдките си силни
и с размах и дива злоба
ги изхвърля на скалите,
и разбива в прах и пяна
изумрудните грамади.
Буревестникът се стрелка,
черна мълния е сякаш,
облаците смело пори,
пяната с крило помита…
Ето, носи се – същ демон –
горд и буреносен демон –
и се смее, и ридае…
С облаците той се смее,
той от радост тъй ридае!
Демон с досет – в тоз грохот,
той умора вече сеща,
вярва – облаците няма
слънцето да скрият – няма!
Вятър вие… Гръм боботи…
Сякаш пламък син проблясват
облаците над морето.
Хваща мълниите морето
и гаси ги в своите бездни.
Като огнени змеици
ту се вият, ту изчезват
отраженията техни.
Буря! Ще избухне буря!
Този храбър Буревестник
между мълниите пори,
над морето разгневено
вика той – пророк победен:
– Нека силна буря тресне!
Максим Горки, превод от руски: Христо Радевски
Цитати от Максим Горки:
• Понякога, след разговор с човек, ми се иска да подам дружелюбно ръка на куче, да се усмихна на маймуна и да се поклоня на слон.
• Да не чувстваш в себе си желания, значи да не живееш.
• Не се сърдете на глупаците – те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.
• Подлеците са най-строги съдии.
• Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто – все по-нагоре.
• Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.
• Ако през цялото време на човек му говорят, че е “прасе”, то в края на краищата той действително ще заквичи.
• Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.
• Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.
• Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.
• Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.
• Личният егоизъм е родният баща на подлостта.
• Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!
• Ако врагът не се предаде, него го унищожават.
• Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.
• Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…
• Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!
• В живота винаги има място за подвизи.
• Децата много често са по-умни от възрастните и винаги по-искрени.
• Децата са утрешните ни съдии.
• Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.
• Езикът е оръжието на литератора, както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…
• Животът е устроен така дяволски изкусно, че като не умееш да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.
• За да имаш право да критикуваш, трябва да вярваш в някаква истина.
• Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.
• Красотата и мъдростта са в простотата.
• Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.
• Любовта — това е желанието да се живее.
• На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.
• Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.
• Само най-голямото изкуство – музиката – е способно да докосне душите.
• Талантът — това е вярата в себе си, в собствените сили.
• Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.
• Учи се от всички, но не подражавай никому.
• Хубавата книга е просто празник.
• Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?
• Човекът — ето това е истината! Всичко в човека и всичко за човека! Съществува само човекът, а всичко останало е работа на неговите ръце и неговия ум! Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!
AFISH.BG
