СЪН
Гальовни пламенни покои
във дълбините на съня.
Разцъфналото тук е мое
и мога да го променя.
Подводно кадифе. Коприна.
Пленителна дълбочина.
Рисувана с любов картина,
целувка като след война.
Разгъват се пространства тайни,
щом мисълта ги назове
във изобилие безкрайно
от форми, звук и цветове.
И са прекрасни, и ги има,
залежи от любов огромни
във сънища неуловими,
които след това не помним.
УНЕСЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Заслужена умора
по клепките те гали.
Сънят ще дойде скоро.
Мечтаеш ли? Заспа ли?
Звездите караулят
с наметки от мастило.
Луна със цвят на дюля.
Тъга с прибрано жило.
Гнезда уютно скрити
сред сенките грамадни.
Прозорците – отвити.
Завесите прохладни
безшумно се полюшват.
И както си мечтаеш,
сънят до теб се гушва,
за да го приласкаеш.
ДОБРО УТРО!
Любовни сънища сънувах
и още много ми се спи.
На сериозна се преструвам,
а под езика ми тупти
щастлива, неуместна дума,
и всичко ми напомня, че
е чудно да си неразумен,
излишно – да си огорчен,
и над кафето си, отнесена,
разливам се по невнимание
като натрапчив ред от песен
и сън, поръчан по желание.
© Мария Донева, „Сънливи стихотворения”
AFISH.BG
