*
Като в хипи-момент
си пияна за двама.
Ето ме!
Understand?
Love u!
Няма измама.
Петък вечер? Добре.
Уикенд. Вечер за свещи.
Зимата е рефрен.
Любовта ни –
гореща.
Аз съм тук. Все така.
Уж съм трезва икона…
Петък вечер. Ръка.
Ти си Лиза.
И Мона.
Петък вечер. Докрай.
Календарът – претакан:
сняг вали, а е май…
Нищо друго не чакам.
*
Да, снимай ме. И в профил, и анфас.
Светът отдавна стана дигитален.
Прожектори. Блубокс. На фона – аз.
Обичащ. Гневен. Влюбен. И скандален.
Да, снимай. Всеки кадър с мен е блиц.
Сложи ме в рамка. Може и на постер.
Животът ни наподобява виц,
разказан с много хъс пред хора
(прости).
А после остави да бъда аз.
А после, ако трябва, не се връщай.
Да, имам профил. Имам и анфас.
Ще имаш снимките.
Ти тях прегръщай.
*
Най-простите неща така болят!
Любов до синьо. Обич до припадък.
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял,
животът – сладък.
Играем роли в евтин водевил,
където се намразваме до вечност.
Обноските ни предполагат стил,
изгубен със самата ни човечност.
Но именно в нелепата среда,
която припознаваме за своя,
крещим безумно между „не“ и „да“:
„Най-истинската истина
е моята.“
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.
Болят най-простите неща, болят!
Любов до синьо.
Живи –
до припадък.
© Добромир Банев
© Снимки: Ивелина Чолакова
AFISH.BG
