Завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката, вкл. Офорт и литография, илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.
“Композиция |”
Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена.
“Конник”
През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.
“Жена на почивка”
За него Светлин Русев казва:
„… И дали ще живее във Франция, дали ще прави изложби в Лондон, Канада, Швеция, Варна или Кнежа – Любен Диманов си остана онова неподправено и странно момче от студентските години, обсебено от някакъв неистов глад за работа….. Всичко, което му е от Бога дадено – мощен и силен, неповторим талант, изтънчена и фина душевност – идва само да ни напомни, че този земен творец, лишен от суетни амбиции и мимолетни прояви, е дар. Един от онези редки жестове на съдбата, с които българското изкуство има свое място в съвременната духовна територия“.
Илюстрация към “Сонети” на У. Шекспир
“Гравюра”
“Старата госпожа”
AFISH.BG
