Чарлс Латуидж Доджсън (на английски: Charles Lutwidge Dodgson), по-известен с псевдонима си Луис Карол (на английски: Lewis Carroll), е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Променил е името си, защото е искал да се представя като детски автор, тъй като е бил преподавател по математика в Оксфорд.
Луис Карол със семейството си
Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава, когато то е на четири години. Момиченцето се казва Алиса и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.
Истинската Алиса
Самата книга представлява приказна история, чийто главен персонаж е малко момиченце на име Алиса, което, следвайки говорещ бял заек, попада в непознат и напълно объркан свят, пълен с причудливи и фантастични персонажи, много от които са илюзия към личните приятели на Доджсън. Самата Алиса е вдъхновена от реално съществуващо момиче, близка на автора. През 1871 г. излиза продължението на романа, озаглавено „Алиса в Огледалния свят“.
Произведението се смята за изключително популярно и влиятелно в световната литература, насочено стриктно към малките читатели, но обичано еднакво и от по-възрастните. Творбата изобилства от сатира, символизъм и абстракции, което прави Луис Карол един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Повествователните линии и структура на „Алиса в страната на чудесата“ оказват огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито. По приказната творба са създадени множество театрални, филмови и телевизионни адаптации.
Цитати от „Алиса в Страната на чудесата“:
1. Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
2. Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.
3. Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!
4. Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.
5. Не бива да смазваш часовника с краве масло.
6. Ако нямате какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанки без отговор.
7. Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.
8. Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.
9. Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!
10. Представа си нямаш колко е приятно да танцуваш морски кадрил с омари!
11. Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.
12. Ако не бях истинска, нямаше да плача.
13. Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.
14. Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?
15. Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!
16. “Аз не мисля…” “Значи не бива да говориш”, рече Лудият Шапкар.
17. Тук всички сме луди.
18. Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
19. Не грухти! Изразявай мислите си по някакъв друг начин.
20. Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!
21. Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.
22. Когато говориш, си отваряй устата малко по-широко.
23. Първо раздай торта на всички, а после я режи!
24. За какво да устройваме шествия, ако всички ще падат ничком? Нали тогава никой нищо няма да види…
25. Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си същия ръст.
26. Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.
27. Винаги щом изям нещо, веднага се случва нещо интересно!
28. Попивателната хартия сама по себе си не е вкусна. Но ако я смесим с нещо – например с барут или с восък за печати – е, това е друго нещо!
29. Някои хора са много умни, съвсем като сукалчета!
30. Никога не разубеждавам хората с ръце!
31. Когато намирам нещо, това обикновено е или жаба, или червей.
32. Момичетата също ядат яйца.
33. Виж какво, драги мой, ако се каниш да се превръщаш в прасенце, аз повече няма да се занимавам с тебе!
34. Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.
35. Колко е удобно да си загубиш името! Прибираш се, да речем, вкъщи, а никой не знае как се казваш. И ако гувернантката поиска да те извика на урок, тя ще викне: „Елате тук,…” – и ще млъкне, защото ти е забравила името. А ти, естествено, няма да идеш – защото не е ясно кого е викала тя!
36. Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.
37. Десет нощи са десет пъти по-топли от една-единствена. И десет пъти по-студени.
38. Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!
39. Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.
40. – Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?
– Зависи от това къде искаш да стигнеш.
– Не ме интересува къде…
– Значи няма значение откъде ще минеш.
AFISH.BG
