Луи Арагон, френски поет, писател и общественик, псевдоним на Луи Мари Андрийо, е роден на 3 октомври през 1897 г. в Ньой сюр Сен. Появява се на белия свят като извънбрачен син на Маргарита Тука. Вторият му баща е политическият деец Андрийо. Взема псевдонима си по наименованието на испанската историческа област. От 1915 г. учи в медицинския факултет в Париж. Пише първите си стихове през 1917 г. Участва в Първата световна война като санитар. Дебютира с дадаистичния сборник „Фойерверк” (1920). Отначало се изявява като дадаист и сюрреалист, по-късно се насочва към реализма. Автор на много стихотворни сборници, романи, поеми, публицистика, есеистика, исторически произведения и др., включително на „История на СССР”. Член на Академията Гонкур. Деец на ФКП (от 1927 г.), член на Централния ѝ комитет. През 1932 г. посещава СССР. Женен от 1939 г. за Елза Триоле (Елиза Каган), писателка, богата руска еврейка, сестра на Лиля Брик, близка на Владимир Маяковски. Участва в Съпротивата. Гостува със съпругата си в България през 1947 г. Носител на Международната награда за Ленин „За мир между народите” (1957). Член на Световния съвет за мир. Доктор на науките на Московския и Пражкия университети. Популяризира съветската литература във Франция. Подкрепя дисидентите в СССР. Умира на 24 декември 1982 г. в Париж.
У нас са издадени книгите му „Човекът комунист” (1948), „Комунисти” (1950), „Избрани стихотворения” (1956), „Страстната седмица” (исторически роман за 100-те дни на Наполеон, 1959), „Орелиен” (роман, 1966), „Лъжата-истина” (1983), „Върхове над съня” (стихове, 1986), „Умъртвяване” (1993) „Не понасям истини приети на вяра” (Никола Вапцаров, Луи Арагон, 2009).
Представяме ви избрани цитати на Луи Арагон:
“Оптимизмът е разкошът на великите хора.”
„Да обичаш значи да излезеш извън предела на себе си.”
„Оптимизъм – ето това е лукса на великите хора.“
„Младите хора мечтаят. Старите си спомнят.“
„Функцията на гения се заключава в това да достави мисли, които след двадесет години ще станат достояние на маниаците.“
„Честността нерядко е безразсъдна.“
„Любовта е между двама души в различни видове самота.“
„Който се стреми към абсолютното, се отказва от щастието.“
„Жената е бъдещето на мъжа.“
„В живота нищо не изглежда така, както си го представяме.“
„Всичко, което не е аз, е неразбираемо.
Дали ще тръгна да я търся по бреговете на Тихия океан, или ще я събирам по краищата на съществуването си, раковината, която доближавам до ухото си, ще отеква със същия звук, който ще взимам за гласа на морето, и който ще е само шум от мен самия.
Всички думи, ако след миг вече не ми е достатъчно да ги пазя в ръка като красиви седефени предмети, всички думи ще ми позволят да слушам океана и в тяхното слухово огледало ще открия само своя образ.
Езикът, какъвто и да изглежда, се свежда до едничкото Аз и ако повтарям някоя дума, тя се отърсва от всичко, което не съм аз, докато не се превърне в органичен шум, чрез който се изявява моят живот.
Няма никой освен мен на света и ако от време на време имам слабостта да вярвам в съществуването на някоя жена, достатъчно е да се приведа над нейната гръд, за да чуя шума на моето сърце и да се разпозная. Чувствата са само езици, улесняващи упражняването на някои функции.
Нося в левия си джоб портрета си, приличащ твърде много на мен: това е часовник от кафява стомана. Той говори, отбелязва времето и нищо не разбира.
Всичко, което е аз, е неразбираемо.“
Биографични бележки: literaturensviat.com; Заглавна снимка – listekitap.com
AFISH.BG
