Световноизвестният писател Ърнест Хемингуей се ражда на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс, САЩ. Всичко може да бъде открито в живота на носителя на Нобелова награда за литература от 1954-а – постоянни приключения, жени, множество злополуки и какво ли още не. Безспорно, обаче, най-голямо впечатление в живота на великия писател прави неговото творчество – кратките и ясни изречения, които успяват бързо да те омагьосат. Ето няколко любопитни факта за белобрадия Ърнест Хемингуей:
Не може да се каже, че Хемингуей се е радвал на лесно детство – имал е изключително сложни отношения с майка си. До четиригодишен тя го е обличала в женски дрехи, защото искала двамата със сестра му да бъдат като близнаци. Писателят споделя, че са му били нужни години, за да се отърси от тези спомени. Хемингуей смята, че майка му е виновна за самоубийството на баща му. По-късно се самоубиват малкият му брат, както и неговата внучка.
На борда на “Пилар”, 1935-а
Майка му е имала огромно желание Хемингуей да свири на виолончело и дори го отписала за година от училище, за да има повече време да свири. Хемингуей смята, че тя е виновна и за факта, че не е отишъл да учи в колеж.
Хемингуей работи като репортер в „Канзас сити стар“. Преди това Ърнест е писал за училищния вестник. Докато е бил репортер, редакторите неведнъж се оплаквали от него – Хемингуей правил много граматически грешки и имал сериозни затруднения със сегашните причастия на глаголите. На всички тези оплаквания великият писател отвръщал, че това е тяхната работа – да редактират.
Публикувал няколко пъти и готварски рецепти – някои от тях днес са музейни експонати.
Имал фобия от публични пространства и бил параноик – не приемал никакви похвали за работата си нито от близки и приятели, нито от почитатели. Не обичал и да раздава автографи.
Във връзка с параноята си Хемингуей често разказвал на своите приятели, че го следят от ФБР. Разбира се, никой не вземал думите му на сериозно и в повечето случаи отвръщали с крива усмивка. Оказва се, обаче, че това не са поредните небивалици на писателя. Разсекретени документи на Федералното бюро показват, че Хемингуей действително е бил следен.
Ърнест Хемингуей и Марлене Дитрих
Въпреки че е бил пристрастен към чашката, писателят никога не сядал да пише пил. Твърди се, че Хемингуей е бил изключително отговорен към работата си и дори е имал норма за написани думи – те варирали между 450 и 1250 на ден. Понякога пишел повече думи за деня, защото искал да отиде на риболов през следващия ден.
Предпочитал да пише сутрин, като при това това пишел прав.
Случвало се е с часове да обмисля каква дума да използва – искал да е правилната. Само последната страница на „Сбогом на оръжията“ е преработвана 39 пъти.
Писателят е известен и с това, че държал книга в ръката си през всяка свободна минута.
Хемингуей обичал да ловува, да ходи за риба. Обичал бокса и оръжията. Първата пушка е подарък от баща му, когато бъдещият писател е едва на 7 години. Ърнест определял лодката като единствената любов в своя живот.
Писателят със сина си Грегъри, Айдахо, 1941 г.
Искал да се запише да участва в Първата световна война, но му отказват, тъй като имал увредено зрение с едното око. Все пак успява – вземат го като шофьор на линейка. Носител е на медал за храброст, тъй като спасил един италиански войник.
Писателят обичал да пие коктейли – умеел да се весели, но денят му винаги започвал с къртовски и сериозен труд.
Синът на Хемингуей, Грегъри, обичал да се облича в женски дрехи. От ранна възраст става ясно, че детето е травестит, което остава една от сериозните мъки на писателя.
На млада възраст Хемингуей харесвал повече по-зрелите жени – първата му любов и първите му две съпруги са били по-големи от него. Любопитно е, че три от четирите му съпруги са журналистки.
Бил страстен почитател на котките – отглеждал е интересната порода шестопръсти котки. Първият му мъркащ любимец се казвал Снежна топка. Постепенно писателят увеличавал котките, докато не станали 57.
Ърнест Хемингуей, Кения, 1952 г.
Лекували са великия писател с електрошокова терапия – лекарите са смятали, че има маниакална депресия. След последното лечение паметта му е почти изтрита. Това го прави неспособен да напише каквото и да било, а според запознати е и последната причина, която го кара да дръпне спусъка.
Въпреки множество спекулации, години след неговата смърт, става ясно че Хемингуей е сложил край на живота си. Застрелял се е с ловната си пушка Vincenzo Bernardelli. Сега марката на този вид пушки е “Хемингуей”.
Преживял е над 70 инцидента и болести – единственото, с което не успява да се пребори, е със себе си . Самоубива се на 2 юли през 1961 година.
Заглавна снимка: ernesthemingwaycollection.com
Борис Белев
AFISH.BG
