Леонид Леонов е роден (19) 31 май 1899 г. в Москва, в семейството на поет. По време на Гражданската война воюва на страната на Червената армия, на Южна фронт, работейки и за военната преса. Негови стихотворения, разкази и сатирични произведения започват да се появяват слез 1921 година, а три години по-късно излиза и първия му роман „Язовци“. Книгата е много добре оценена от Максим Горки и Анатолий Луначарски.
През 1930-а Леонов излиза романът “Пътят към океана” и пиесата “Вълкът”. В разгара на Великата отечествена война пише още няколко пиеси. Най-известният му роман „Руският лес“ е отпечатан през 1953-а и е признат за един от истинските шедьоври в руския литературен живот.
Писателят умира на днешната дата, 8 август, през 1994 г. Погребан е в Новодевичето гробище на Москва. На български са издадени романите му “Борсуци”, “Крадец”, “Руският лес”. Леонов е бил ревностен почитател на Ванга. “Срещнах се с Горки и Сталин, но най-поразителната ми среща е с българската пророчица”, каза авторът. В продължение на години Леонов поддържа връзка с Ванга, която често го напътства със съвети в неговата писателска работа.
За него Юри Бондарев пише: „Леонов рядко се усмихваше и усмивката му не съвпадаше с изражението на очите, съсредоточено вглъбени, мъдро неспокойни, най-често любознателно разпитващи. Интересуваше го всичко: какво знаете за днешния ден, за живота в Русия, за лицата на хората, за новия начинаещ млад писател. Той не беше равнодушен, не беше уморен от библейската си възраст, от многогодишната, наистина каторжна работа, от огромния си житейски опит. Леонов добре осъзнаваше, че всеки народ има своите герои и негодници.
Привличаше го не жест, не скока на занимателния сюжет, не треперещото “ох” и “ах” на заинтригувания еснаф, очакващ кога излъганата героиня ще стреля с пушката, висяща над турския диван на коварния герой. Еснафът не подозира, разбира се, че белетристичната глупост е за всички нации.
Той беше строител на собствен свят, независимо харесва ли или не на някого този “леонов свят”. Какъв е този своеобразен свят – реален лес или много по-реално отражение на леса във водата? Самата действителност или изображение на съвременната вавилонска кула в последните прощално печални отблясъци на залеза? Или това е полъхът на Апокалипсиса, смътната заплаха за човека и човечеството?
Леонов е винаги тревожен. Стилът му е тежък, разклонен, сложен. Макар че често е ироничен в онази степен, в каквато могат да иронизират титаните. От най-ранните му творби, където вече се чувства литературният му темперамент, до “Руски лес” и “Пирамида”, текстът на Леонов е изпълнен с особена “леоновска аура” и звучене, но все пак главното е мисълта – не едноизмерна, а сложна, призоваваща ни за помощници в разбирането. Неговата проза притежава мощна логическа сила, нямаща нищо общо с лекомислената словесна игра. Голямата литература се търкаля бавно, на гигантски вълни. Тя прилича на цунами.
Къде е сега, в какво пространство геният на Леонов? Там, в другите висоти, в неземните декорации, около него не е многолюдно, тъй като от милиони художници само единици преодоляват границата за далечното пътешествие към потомците.“
(Из „Мигове“ в превод на Георги Ангелов)
А Леонид Леонов споделя:
„Всички религиозни по тип съобщества, още на прага на църквата изискват от вярващия пълен отказ от самостоятелно мислене.“
„Това, което виждаме, зависи от това, което гледаме.“
„Всички победи започват с победа над самият себе си.“
„Всички деца плачат на един език.“
Борис Белев, AFISH.BG
