Историята на Лео е достойно също за холивудска продукция. През лятото на 1974 година бременната Ирмелин Години се любува на картина на Леонардо Да Винчи в един италиански музей. Бебето реагира бурно на красотата и така след няколко месеца, на 11 ноември 1974 г. малкият е кръстен на великия художник – Леонардо.
“Най-хубавото в професията ми е, че трябва да се преструвам на друг човек и дори ми плащат за това”, обича да се шегува актьорът.
След шест номинации, пет от които актьорски и една като продуцент през 25-годишната му кариера, 42-годишният Леонардо ди Каприо тази година най-сетне получи “Оскар”. Ролята във филма “Завръщането” му донесе най-очакваното отличие. Ди Каприо, при цялата си популярност, никога не бе получавал тази награда и сега неговият триумф изглежда пълен.
Тази година Лео най-накрая грабна заветната статуетка
Родителите на Ди Каприо, Джордж (автор на комикси) и Ирмелин (социална служителка), се развеждат преди детето да навърши година, но се стараят да го възпитават заедно. Когато Лео става на две години и половина, баща му го води в популярно детско тв шоу – това е първата поява на бъдещия актьор пред камера. Продуцентите отначало са във възторг от буйното дете, внасящо особен колорит в предаването им, но скоро по същите причини са принудени да „уволнят” Лео – поведението му е съвършено неконтролируемо и създава доста грижи на снимачния екип.
В училище Ди Каприо посещава курсове по актьорско майсторство, но за да навлезе по-задълбочено в тайните на занаята, заминава за Лос Анджелис. Уроците с педагозите не му се стрували достатъчни, твърде голямо е желанието му да се изправи пред жива публика и той се присъединява към авангардната трупа “The Mud People”, която гастролира в областта на Лос Анджелис.
На 15 години Ди Каприо вече има личен агент, по това време се снима в реклами и учебни документални филми. Същата година получава и малка роля в много популярния по онова време сериал “Ласи”, ролята на подрастващ алкохолик в “Санта Барбара” и още няколко в други сериали.
Кариерата на Ди Каприо се развива с бързи темпове и през 1991 г. на екран излиза първият голям филм с участието на младото дарование – “Зубастики 3”. Същата година канят вече 16-годишния актьор и в популярния сериал на ABS – “Growing Pains”. Играта му в сериала така впечатлява продуцентите, че през 1993 година в условията на конкуренция с 400 претенденти Лео е утвърден за една от главните роли в “This Boy’s Life” (с участието на Де Ниро и Елън Баркин).
През същата 1993 година шведският режисьор Ласе Халстрьом кани Ди Каприо на проби за новия си филм “Защо тъгува Гилбърт Грей”, в който вече са дали съгласието си да участват Джони Деп и Джулиет Люис. Докато изучава играта на Ди Каприо в сериалите, Ласе решава да не го вземе за филма си. Според него момчето е твърде симпатично, за да изиграе убедително слабоумно дете, но когато вижда как Лео се вживява на пробите, веднага му дава ролята и не бърка – критиците оценяват високо играта на младия актьор, който получава и номинация за „Оскар”. По това време Лео е на 19.
Младокът снима филм след филм
Следващата година за него е година на големи очаквания и големи разочарования. Поканен е да участва в три филма, чиито създатели възлагат на младия актьор големи надежди, но далеч не всички се оправдават. Уестърнът “Бърз или мъртъв” с Шарън Стоун и Джийн Хекман получават слаби отзиви и е посрещнат хладно.
Актьорът разширява амплоато си с “Баскетболните дневници”, в ролята на наркоман-поет-баскетболист, а в “Пълно затъмнение” героят му е хомосексуалист. Независимо обаче от великолепната му игра далеч не всички зрители харесват тези филми.
Популярност сред зрителите, а също и куп поклоннички по цял свят Лео получава чак след като през 1996 се снимал в шекспировата, а по-правилно лурманова версия на “Ромео и Жулиета” – смел за времето си филм. Лурман рискува да пренесе действието на средновековната история в наши дни и да съчетае монолозите на героите с модерен саундтрак. Получилото се зрелище е в стил MTV.
Ди Каприо е препоръчан на Джеймс Камерън, който вече обмисля новия си филм, посветен на гибелта на „Титаник”. Продуцентите от филмовото студио искат в скъпоструващата продукция да участва млада и популярна звезда с голям драматичен потенциал. Режисьорът е на малко по-различно мнение – според него Ди Каприо не притежава необходимите качества за ролята на главния герой. След като се срещат, Камерън променя мнението си. Леонардо не се съгласява веднага да участва в „Титаник”. Не е сигурен дали иска да се превъплъти в този образ.
“Титаник” го изпраща на върха на славата
Резултатът е известен на всички – 14 номинации за „Оскар”, 11 статуетки, приходи от над 1 млрд. долара и гигантска, неописуема популярност за Ди Каприо. На фона на грандиозния успех на „Титаник” обаче всички следващи филми на актьора се губят. Впечатлението е, че студията канят Лео във филми с недотам високи качества, разчитайки на свръх популярното му име. Първи излиза “Плажът” – интересът на медиите към снимките на филма е по-голям, отколкото интересът на публиката към самата лента. След това холивудските босове сякаш решават да „доубият” кариерата на актьора с абсурдна по сюжет версия на романа на Александър Дюма „Желязната маска”. За ролите на човека в желязната маска и неговия брат-близнак Лео е удостоен с анти наградата “Златна малинка” за “най-лош екранен дует”.
Лицето му се изгубва от обложките на списанията, многото сайтове, посветени на актьора, престават да се обновяват още през 2000 година. Самият той преживява тежко стремителната загуба на интерес към личността му. Мнозина са уверени, че пикът в кариерата му вече е преминал и едва ли актьорът ще направи нещо по-силно от „Титаник”.
2002 година може да се определи като „реставрация” на актьора на големия екран. След кратко прекъсване Ди Каприо се завръща на големия екран с два филма наведнъж – историческата драма “Бандите на Ню Йорк” на Мартин Скорсезе, номиниран за „Оскар” в 10 категории, и приключенската комедия на Стивън Спилбърг “Хвани ме, ако можеш”. В началото на 2005 г. Лео отново печели „Златен глобус” за играта си (пак под режисурата на Скорсезе) в „Авиаторът” – филм с 11 номинации за „Оскар”. През 2005 актьорът прави две силни роли в два силни филма. В приключенската драма „Кървав диамант” (пет номинации за „Оскар”, включително и за Ди Каприо като актьор) и в един от най-добре направените филми на годината – „От другата страна” (отново на Скорсезе), с четири спечелени „Оскара” от пет номинации.
Всички блондинки обичат Лео
Обичан или мразен Леонардо Ди Каприо си остава един от най-талантливите актьори, с които световното кино разполага през последните години.
В благодарствената си реч на Оскарите Ди Каприо не пропусна да се изяви и като природозащитник, споделяйки, че хората не трябва да приемат планетата за даденост.
В драмата “Завръщането” актьорът се превъплъщава в образа на трапера Хю Глас. Действието в лентата, режисирана от Алехандро Гонсалес Иняриту, се развива през 1822 г. Героят на Ди Каприо е изоставен от спътниците си да умре сред пустошта, след като е нападнат от гризли. Въпреки това траперът оцелява, борейки се с изключително сурови условия, и планира своето завръщане и отмъщение.
Филмът, който донесе заветния “Оскар” за актьора – “Завръщането”
Ролята в “Завръщането” донесе в наградния сезон за Леонардо Ди Каприо “Златен глобус”, БАФТА и приза на американската Гилдия на филмовите актьори.
Ди Каприо, известен с многобройните си връзки с топмодели и все още ерген, най-накрая се възприема като зрял мъж и се превърна в един от бъдещите най-голямо възхищение актьори, както и в поддръжник на редица каузи за опазване на околната среда.
AFISH.BG
