Топшпионинът на източногерманските тайни служби, легендарният Маркус Волф, почина на 9 ноември точно преди 10 години, на 83 в дома си в Берлин. Случи се в нощта на 17-годишнината от падането на Берлинската стена. Умира мирно в съня си.
Години наред никой на Запад не знае как изглежда тайнственият агент, който ръководи външното разузнаване на ГДР. Големият удар прави сп. “Шпигел” на 5 март 1979 г. На корицата е Маркус Волф, строго засекретен повече от две десетилетия, “човекът без лице”, както го наричали в западните разузнавателни централи.
Сниман е случайно, без сам да забележи, като довереник край министъра на държавната сигурност Ерих Милке, припомня в. “Ди Велт”. Разказват, че тогава в централата на Щази хвърчели пух и перушина.
Волф успява до края на живота си да запази този ореол на легендарен шпионин. “Той беше майстор в дисциплината самоинсцениране и колегите му от Запада и Москва навярно са бледнеели от завист”, пише “Велт”.
Разузнавачът и пропуканата Берлинска стена
Публичните му изяви започват с интервю за “Шпигел” през 1989 г., 3 години след като е напуснал централата. През 90-те медиите го въздигат до истинска звезда – “безспорно най-добрият шеф на шпионска централа” (“Джерузалем Пост”). Противниците му признават, че без съмнение Волф е сред “най-интелигентните функционери на немския комунизъм”, а в последните години брилянтното му перо ги дразни със защита на тайните служби и собственото достойнство и с позата на “заложник на историята”.
“Не може едните категорично да се приемат за носители на доброто, а другите – за злите духове, защото делата им се оценяват по относителни критерии за добро и лошо – цитира Маркус Волф японският философ Икеда в края на “Супершпионин”. – Критериите се сменят в зависимост от историческите обстоятелства, от епохата, характера на обществото и субективните идеи.”
Той издава 6 книги, едната е даже за тайните на руската кухня. Другите са мемоари, в които обаче умело пази неразкритите тайни. “Имам още агенти на Запад”, признава той в интервю за “Труд” по повод излизането на “Супершпионин” на български. Най-известният сред тях е Гюнтер Гийом, помощник на Вили Бранд, чието разкриване довежда до падането на канцлера на социалдемократите. В спомените си Волф подробно разказва аферата, за да докаже, че свалянето на Бранд не е било цел в нито един миг, а дискредитирането на агента е нещастна случайност.
Книгите му се радват на огромен успех
Маркус Волф е роден през 1923 г. в семейството на известния немски писател, комунист и евреин Фридрих Волф. С идването на Хитлер на власт семейството е принудено да емигрира и през Австрия и Англия стига до Москва. Маркус израства в Арбат и играе в двора на Пастернак. Получава блестящо образование, първо в немското училище “Карл Либкнехт”, после в елитарната “101-ва школа на Коминтерна”, където подготвят разузнавачи за вражеския тил. През 1943 г. се връща от евакуация в Москва и работи като радиожурналист в “Свободна Германия”. През лятото на 1945 г. е вече в Берлин като радиокоментатор по международните въпроси. Той е единственият немски журналист, допуснат на Нюрнбергския процес. Репортажите му от съда са изключително популярни, благодарение и на известната му фамилия.
През 1951 г. е привлечен в разузнаването, където веднага оглавява отдела за проникване в западните спецслужби. През 1958 г. вече е първи заместник на министъра по държавната сигурност и началник на главно управление “А” – външното разузнаване на Щази. В годините, в които той ръководи централата, разузнаването на ГДР със своите 4000 сътрудници се счита за най-ефективното във Варшавския договор. Сред най-големите успехи са внедряването на Райнер Руп в НАТО, вербуването на помощника на Хелмут Кол Адолф Кантер и на Габриеле Гаст, водещият експерт на западногерманското разузнаване за СССР и страните от Варшавския договор.
Отвъд Желязната завеса – вече няма Източен и Западен Берлин
През 1983 г. Волф подава оставка, но тя е удовлетворена чак 3 г. по-късно. След обединението на Германия, заплашен от процес, той емигрира в Москва, но бързо се връща в родината си. Осъждат го за национално предателство на 6 г., но присъдата е призната за несъстоятелна, защото е действал според законите на суверенна държава. Втори процес “за лишаване на хора от свобода” му докарва други 2 г., но ефективната присъда е заменена с условна. Общо зад решетките му се събират само 11 дни. Последната му книга “Приятелите не умират” разказва за немските, съветските и американските разузнавачи, с които съдбата и работата му го е срещнала. Подготвил е и енциклопедия в два тома “История на тайните служби”, която още не е отпечатана. От 1939 г. има съветски паспорт и винаги се е считал за “половин руснак”.
Британецът Льо Каре също е шпионин в Германия
Дълго време се приема, че Маркус Волф е прототип на главните герои в шпионските романи на Джон льо Каре. Британският писател е бил шпионин в Германия. Той обаче категорично отрича литературните слухове и отказва да се срещне с Волф. В крайна сметка Льо Каре накрая дори се примирява с положението: “Щом на пресата и обществото й трябва: моля. Господин Волф май също го прие. Е, на него не може да му навреди, че обвинителите му виждат над лицето му ореола на литературен герой.”
Част от легендата около Волф създават наистина романите на Льо Каре. Още в първия, писан през 60-те години на м.в., британецът вкарва фигурата на шеф на ГДР разузнаването, когото нарича Волф. Но така се казвал градинарят му. Когато шефовете му преглеждат ръкописа, настояват да промени името на героя, защото знаят, че има източногермански шпионин Волф. Така героят в “Шпионинът, който дойде от студа” е преименуван на Ханс Дитер Мунд, разказва през 1993 г. самият автор. Прецизно създаденият образ на шпионина от другата страна продължава живота си и в трилогията “Смайли” за борбата на английския агент срещу шефа на КГБ Карла. И отново всички критици и тълкуватели се надпреварват да твърдят, че Маркус Волф е прототипът на Карла. Още повече той, литературният герой, сам се предава, точно както в живота прави и Волф. Това подсилва легендата въпреки яростната съпротива на писателя.
Приятел е с Анжел Вагенщайн и обожава България
Човекът без лице е ярка фигура и обожава България. Малко преди да почине, Анжел Вагенщайн го очаква да дойде в Пампорово. Всъщност приятелство свързва известният писател и сценарист с брата на Маркус – Конрад Волф.
Анжел Вагенщайн
Ето какво казва самият Вагенщайн:
„В световния печат, включително в широко разпространена американска книга, която изследва неговия живот, той е наречен Човека без лице. Дори ние в София се смеехме, като гледахме в сп. “Дер Шпигел”, че за Маркус Волф ставаше дума почти всяка седмица. Поместваха някаква подхвърлена фотография, която няма нищо общо с него. А ние се питахме какво ли биха ни платили, ако дадем снимките си с Маркус Волф на Златните мостове на Витоша. И въпреки че го наричаха Човека без лице, той не беше безличен. Точно обратното: беше ярка фигура, необикновен интелект. Защото не е така просто 30 години да ръководиш разузнаването на ГДР. И не само на ГДР, а на целия социалистически лагер, в който той беше в челната тройка. В съобщението за неговата смърт беше внесена нотка на дезинформация – че той е шеф на Щази. Той беше шеф на управление “Разузнаване” и няма никакви грехове за преследване на хора за техните убеждения, с убийства и насилие. Самият факт, че се опитаха да го съдят и дълго време го тероризираха, но така и не успяха да го осъдят, говори, че няма никакви доказателства за това.
Особено интересно и малко известно е, че като негов свидетел по време на процеса срещу него се появи Ханс-Дитрих Геншер, външният министър на ФРГ. По времето, в което Маркус беше шеф на разузнаването на ГДР, той беше шеф на службите във ФРГ. И Геншер заяви: “Ако него го съдите за това, че той разузнава в Западна Германия, трябва и мен да ме осъдите за това, че аз разузнавах какво става в Източна Германия”.
Той е израснал в Москва, син е на големия немски писател Фридрих Волф. Неговият брат Конрад Волф беше президент на академията на изкуствата на ГДР, режисьор на много мои работи и мой близък събрат. Той беше обявил на няколко пъти, че България е неговата втора родина. Конрад Волф никога не каза коя е първата му родина – Германия или Русия. Но Маркус Волф се беше определил – неговата родина беше Германия, и разделена, и обединена. Просто Германия. Имаше много приятели по света – и тук, и отвъд океана. Но просто обожаваше България. С него имахме уговорка да дойде тук на 8 март с великолепната си съпруга Андреа. Канехме се да прекараме чудесна ваканция в мартенските снегове на Пампорово. Не се състоя. Все ще се видим някога някъде. Само не знам дали там има сняг.”
AFISH.BG
