„Ние, красивите жени, сме длъжни да изглеждаме глупави, за да не притесняваме мъжете.” Това е едно от многобройните прозрение на Мерилин Монро, която преди 54 години – на 5 август 1962-а, е намерена бездиханна. Точната причина за смъртта ѝ до ден-днешен не е напълно известна.
За Мерилин са изписани томове – както за кариерата ѝ, така и за любовния ѝ живот. Ето как изглежда накратко пътят, изминат от легендарната Норма Джийн Бейкър, както е истинското име на секссимвола от средата на ХХ век, в снимки и лични размисли, подбрани от www.kommersant.ru:
“Като бях малка, никой не ми казваше, че съм красива. На всички малки момиченца трябва да им се казва, че са красиви, дори това да не е така.” Бъдещата звезда на голямото кино е родена на 1 юни 1926 г.
„Аз просто съм малко момиче в големия свят, което иска да намери своята любов.” Детството на Мерилин минава в приемни семейства и приюти.
„Всяко момиче трябва да помни, че не ѝ е нужен никой, който няма нужда от нея.” Докато я прехвърлят в различни приемни семейства, Мерилин става жертва на сексуален тормоз.
„Когато се взирам в нощното небе, си мисля, че навярно има хиляди момичета, които също като мен седят сами и мечтаят да станат кинозвезди. Мен това обаче не ме притесняваше. Моята мечта не можеше да се сравни с никоя друга.” На снимката – с продуцента Джордж Джасъл.
„Женската привлекателност е силна само тогава, когато е естествена и стихийна.” На снимката – 1945 г., Норма Джийн вече е популярна като фотомодел в Ел Ей.
„Всеки е звезда и заслужава правото да сияе.” На снимката – началото на филмовата й кариера слага край на брака на Мерилин с Джеймс Дохърти. От този момент личният живот на Монро е следен под лупа от медиите.
„Момичетата трябва да имат две красиви неща – поглед и устни. Защото с поглед могат да накарат някого да се влюби в тях, а с устните – да докажат любовта си.” В края на 40-те години начинаещата актриса се появява в епизодични роли в няколко филма, а в „Хористките” за пръв път пее и говори. Сключва седемгодишен договор с „ХХ Сенчъри Фокс”, получава и роля в „Асфалтовата джунгла” (1950)
„Мъдрото момиче знае своите рамки. Умното момиче знае, че при нея те не съществуват.” 1953 г. – Монро е на корицата на новоизлюпеното сп. „Плейбой”. Хю Хефнър публикува голи снимки на актрисата.
„Аз съм егоистична, нетърпелива и неуверена в себе си. Правя грешки, мога да изляза от кожата си и понякога е трудно да се справят с мен. Но ако не можете да общувате с мен, когато не съм в добро разположение на духа, значи не заслужавате моята компания.” През 1954 г. тя получава наградата „Най-популярна актриса”, а през следващата създава собствена компания „Мерилин Монро продъкшън”.
„Често е абсолютно достатъчно просто да си с някого. Не е нужно да се докосвате, да си говорите за нещо. Достатъчно е да чувствате връзката помежду си, да чувстваш, че не си сама.” През 1954 г. Мерилин се омъжва за втори път – сега за бейзболиста Джо ди Маджо. Той я ревнува безумно, бракът им продължава по-малко от година, но е единственият й възлюбен, който идва на нейното погребение.
„Дайте на една жена чифт хубави обувки и тя ще покори света.” През 50-те години холивудските режисьори виждат в Мерилин най-вече сексапилната жена, а не актрисата. Тогава се появяват и филми с нейно участие като „Джентълмените предпочитат блондинки”, „Как да се омъжиш за милионер” и др.
„Съгласна съм да живея в свят, управляван от мъже, до мига, в който мога да бъде жена в този свят.” На снимката – с Джак Леман във филма „Някои го предпочитат горещо” (1959)
„Всички мъже са еднакви. Имат различни лица, само за да могат жените да ги различават.” На снимката – с драматурга Артър Милър, за когото Мерилин се омъжва през 1956 г. Мечтата й да стане майка е на път да се сбъдне, но бременността й се оказва извънматочна.
„Кариерата е нещо прекрасно, но не може да те сгрее в студената нощ.” През 1960-а Монро се сдобива със собствена звезда в Алеята на славата.
„Умното момиче целува, но не обича; слуша, но не вярва. И си тръгва, преди да са я спрели.” На снимката – с президента Джон Кенеди, с когото се запознават през 1961 г.
„Знам много добре, че никога няма да съм щастлива, но мога да бъда весела.” На снимката – 5 август 1962 г.: полицаи и журналисти пред дома на Мерилин. Актрисата си е отишла завинаги – намерена е бездиханна в спалнята си с телефонна слушалка в ръка и куп приспивателни на нощното шкафче.
„Грешка е една жена да чака мъжа, който да й изгради света, за който мечтае, вместо сама да си го направи.” Мерилин не оставя предсмъртно писмо. В заключенията на разследващите е записано: „Вероятно самоубийство.”
AFISH.BG
