“Трябва да призная, че никога не съм си купувал списание “Hustler”. Но докато съм жив, аз винаги ще се възхищавам на Лари Флинт, на живота му и на неговата смелост и безкомпромисност… Аз прекарах 36 години от живота си в едно общество, в което хора като Флинт липсваха.” Това казва за магната големият режисьор Милош Форман.
Във филма “Народът срещу Лари Флинт” Форман далеч не за първи път пристъпва към темата за възможната невъзможна свобода в задокеанската страна, издигнала Статуята на свободата. “Полет над кукувиче гнездо”, “Коса”, “Регтайм” поразиха света с внушително изградения от него образ на свободолюбието, независимо дали ставаше дума за пациентите в психиатрична клиника, за поколението, хвърлено на заколение във Виетнамската война или за негъра, влезнал в противоборство със съдебната система, функционираща корпоративно в интерес на белите. Америка намери в творчеството на имигранта Форман защитник от самата себе си или по-точно – един постоянен коректив на собствените си отстъпления, предателства, изневяра на принципи.
Уди Харелсън в “Народът срещу Лари Флинт” (1996), реж. Милош Форман
Историята на живия и днес Лари Флинт е до неправдоподобност емблематична. Както се казва, няма нищо по-фантастично от живота. Но с неотменната му творческа проникновеност Милош Форман се “потапя” в нея не за да задоволи присъщия на публиката интерес към неординерното човешко поведение, а защото емблематичното й значение за “страната на неограничените възможности” му позволява да онагледи в цялата й дълбочина, до дъно, философията на свободата, за която човечеството мечтае откак свят светува. И така:
Кой е Лари Флинт?
За много американци – персонификация на злото. За други – борец за свободата на словото като висша ценност на американското общество, заявена в първата поправка на американската конституция още преди 200 години.
Роден през 1942 година в много бедно семейство в щата Кентъки, на 15 годишна възраст с подправени паспортни данни той постъпва в американския флот и пет години обикаля Европа и Щатите. На 21-годишна възраст вече има два развода; като мияч на съдове и черноработник припечелва пари, с които купува в щата Охайо западнал бар, давайки му името Hustler (човек, който блъска), посещаван от шофьори и работници. В началото на 70-те години неговите барове стават осем на брой, а за да забавлява клиентите си, започва да издава евтино списание със заглавие също “Hustler”. “Аз исках да правя пари и да се забавлявам – казва Флинт. – Аз не бях кръстоносец. Беше много по-късно, когато разбрах, колко несигурни са свободите, които ние мислехме, че веднъж завинаги са ни дадени; когато разбрах, че трябва да се боря, и че вероятно скъпо ще плащам. Но не аз започвах конфликтите. Всичко, което някога съм искал, бе да си продавам списанието.”
Сп. “Hustler”, септемврийски брой 1975 г.
Предназначено само за мъже, неговото списание “Hustler” много бързо започва да се търси масово. И в джоба му потичат милиони. Грубоватите карикатури и голотии в него обаче предизвикват обществено възмущение очевидно не толкова заради порното, колкото заради окарикатуряването или сатиричното осмиване на известни личности, представители на църквата и други институции. Флинт се прочува през годините и с публикацията на първата гола снимка на Жаклин Онасис (бивша Кенеди), и с публично отправеното предложение към Хилъри Клинтън да се разсъблече срещу 20 милиона долара, както и с крилатите фрази: “Давам на публиката това, което тя иска” или “Ако не ви харесва човешкото тяло, критикувайте създателя, не мен.” Но още от началото на 70-те години Чарлс Кийтинг, лидер на движението “Граждани за благоприличие” и член на Комисията за сквернословия и порнография към президента Ричард Никсън, започва постоянно да води съдебни дела срещу Флинт. Срещу него надигат глас и феминистките движения. Това престава да бъде забавно през 1977 година, когато по иск на Кийтънг съдът присъжда на Лари Флинт 25 години затвор. Тогава със защитата му се заема адвокатът Алън Исакмън, проявяващ специален интерес към процеси, свързани със свободата на словото. По време на заведен срещу Флинт друг процес в Джорджия (“Hustler” се разпространява в цяла Америка) през 1978 година, един мъж стреля в гърба му, засягайки гръбначния му стълб, което го обрича на съществуване и до днес в инвалидна количка. Мъжът се казва Джозеф Франклин, неофашист, саморазправил се и с един черен адвокат, и с двама влюбени от различни раси. Той се опитва да убие Флинт заради публикувана в “Hustler” снимка на сексуален акт – нали някои са “убедени”, че порното тласка към насилие!
Лари Флинт и съпругата му Алтеа
Междувременно Лари Флинт е срещнал своята четвърта съпруга Алтеа – млада танцьорка в един от неговите барове и фотомодел на списанието “Hustler”, която се оказва голямата любов на живота му, неговото второ “аз”, споделяща възгледите му за човешкото право на сексуална и всякаква друга свобода, негова дясна ръка в бизнеса, превърнала се заедно с него след раняването му в наркоманка, в крайна сметка заболяла от СПИН и починала през 1987 година на 33-годишна възраст в семейната им мраморна баня. Алтеа косвено става причина за голямата победа на Лари Флинт срещу американската цензура, след като през 1988 година той печели апелираното от него във Върховния съд на САЩ решение по заведеното срещу него дело от Джери Фолуел – виден проповедник на религиозния морал, осмян в “Hustler” като содомит и кръвосмесител, който заради тази обида отправя съдебен иск за 45 милиона долара, но съдът го свежда само до 200 000 долара (смешна сума за Флинт) за нанесения му стрес. Позовавайки се на първата поправка на американската конституция отпреди 200 години, гарантираща свободата на словото, Флинт обаче заставя върховните съдии да гласуват решение, отменящо присъдата му за нанесения върху Фолуел стрес с аргумента, че всяка критика поражда подобна емоционална реакция, а правото свободно да се изказва критично мнение за всеки не може да бъде отменено, защото е гарантирано от Конституцията на САЩ.
Лари Флинт в наши дни
Днес Лари Флинт живее с богатството си и със славата си на победител в битката с цензурата в своя дом в Лос Анджелис, въртейки ловко своя издателски бизнес, макар и да е прикован в инвалидната си количка.
Източник (със съкращения): Искра Димитрова, д-р на изкуствознанието, за сп. „Филм“, Заглавна снимка – Wright State University Libraries
AFISH.BG