“Скъпи Пат,
Веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигурка от дърво и ми каза: “Защо не ми издялкаш нещо?”
Попитах те какво искаш, а ти каза:
– Кутийка.
– За какво ти е?
– Да слагам разни неща.
– Какви неща?
– Каквото ми падне – рече ти.
Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, дори и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемия възторг на съзиданието.
И освен всичко това – цялата ми благодарност и обич към тебе.
А кутийката пак не е пълна.”
Джон Стайнбек, “На изток от рая”
AFISH.BG
