На днешния ден, 1 декември, преди пет години в Берлин почина една от най-значимите съвременни немскоезични писателки – Криста Волф. Нейната необикновена съдба и творчеството й отразяват преломите в германската история през последните десетилетия.
Писателката се ражда през 1929 година в днешна Полша в семейството на търговец. През 1945 година бяга с родителите си в Мекленбург, Източна Германия. Четири години по-късно се записва в комунистическата партия на ГДР. Това решение се оказва съдбоносно за творчеството й. Защото то е израз не само на амбивалентното й отношение към самата себе си, но и най-вече към политическата система, в която живее след Втората световна война.
Книгите й са неразривно свързани с ГДР и въпреки някои противоречия с режима Криста Волф остава вярна на тази държава. Дори през ноември 1989-та година, дни преди падането на Берлинската стена, тя продължава да се надява, че е възможно да бъде поставено едно ново социалистическо начало.
Хуманизмът на Криста Волф я прави почитана авторка не само в ГДР, но и във Федералната република. Излязлата през 1963-та година новела “Разделено небе” за невъзможната любов от двете страни на Берлинската стена проправя пътя на Криста Волф към известността. Само 5 години по-късно тя се утвърждава напълно на литературната сцена с книгата си “Размисли за Криста Т.”, в която представя противоречието между претенциите на обществото и желанието на главната си героиня да намери своя индивидуален път на развитие.
Една от най-значимите й книги – “Касандра” – излиза през 1983 година най-напред във Федералната република и веднага се превръща в настолно четиво за участниците в движението за мир както на Запад, така и на Изток.
Националсоциализмът и животът в ГДР си остават неизменни теми в творчеството на Криста Волф. Често в него има автобиографични моменти. Така напр. книгата “Какво остава” описва живота на писателката под наблюдението на Щази. Тя е написана през 1979 година, но излиза от печат едва през 1990-та. Късната й творба “Пъкленост”, появила се през 2002 година, пък описва съдбата на една жена, бореща се със смъртта в болница в ГДР, разчитайки на лекарства от Западна Германия.
През 1976 година Криста Волф подписва писмото на източногермански интелектуалци в подкрепа на поета-певец Волф Бирман, когото режимът в ГДР лишава от гражданство. Писателката е строго смъмрена от партийното ръководство, а съпругът й Герхард Волф е изключен от комунистическата партия. Макар и доста по-късно, през юни 1989 година, самата Криста Волф напуска партията по собствено желание.
Заедно с други интелектуалци от ГДР, като например Щефан Хайн, Криста Волф се бори за запазването на ГДР и срещу “поглъщането й” от Федералната република. В многобройни писма, лекции и интервюта тя призовава всички, бягащи на Запад, да останат, за да изградят заедно едно “наистина демократично общество”. След обединението на Германия Криста Волф е критикувана като привърженичка на социализма и се оттегля от обществения живот.
Тя става отново обект на ожесточени дискусии през 1993 година, когато се разбира, че е била сътрудничка на Щази от 1959 до 1961 година. Сътрудничеството й обаче е прекъснато, тъй като в Щази са недоволни от нейната слаба активност. За да прекрати всякакви слухове, Криста Волф решава да публикува пълното си досие в пресата – нещо, което никой дотогава не се е решавал да направи.
Основни теми в творчеството на Волф са националсоциализъм, феминизъм и проявленията на човешката природа. На български са преведени книгите й „Градът на ангелите“, „Разделеното небе“, „Касандра“ и др.
Представяме ви избрани цитати от Криста Волф:
„Освен убиването и умирането, има и друг начин – да живееш.“
„Кога трябва да живеем, ако не сега? Трябва да живееш в малкото време, което получаваш.“
„Всяка система на власт в света има интерес от отслабване на индивидуалността, а ако може дори напълно да я унищожи.“
„Всеки може да бъде тежко наказан чрез своите чувства.“
„За болката, щастието и любовта няма предупредителни знаци.“
„Веднъж в живота, в точния момент, трябва да вярвате в невъзможното.“
„Недоволството от себе си е жилото, което жили най-силно.“
„Всичко, което казваме, защото го чувстваме, трябва да е истина.“
„Професия, която няма стойност, изведнъж става безценна за един човек, стига друг да я поиска.“
„Забравям бързо и затова си записвам всичко, което ме впечатлява.“
Уводни бележки – dw.com, заглавна снимка – Toutelaculture
AFISH.BG
