Олег Янковски (23.02.1944 – 20.05.2009) е руски актьор и режисьор. Дебютира в киното през 1968 година. Бащата на актьора, Иван Павлович е бил кадрови военен, щаб-капитан лейб-гвардии на Семьоновския полк, по произход от полските дворяни.
В края на 30-те години семейството на актьора е изселено в Казахстан, по-късно бащата е арестуван и загива в лагерите на ГУЛАГ, а опасявайки се от арест, майката на актьора изгаря всички снимки и документи, свидетелстващи за дворянските корени на Янковски.
Сред по-известните филми с негово участие са „Огледало” и „Носталгия” на Андрей Тарковски, „Полети насън и наяве” на Роман Балаян, „Влюбен по собствено желание“ на Сергей Микаелян.
Олег Янковски оставя дълбока следа в историята на съветското и руско кино. Неговата игра е добре позната и на българските зрители. За пръв път той се появява на големия екран през 1968 г. в “Щит и меч”. Сред най-знаменитите му роли са тази на вълшебника от “Обикновено чудо” и “Същият този Мюнхаузен”., както и в „Огледало” и „Носталгия” на Андрей Тарковски, „Полети насън и наяве” на Роман Балаян, „Влюбен по собствено желание“ на Сергей Микаелян.
В “Обикновено чудо”
Актьорът успешно пресъздава на големия екран както ролите на герои, така и на злодеи. През 1991 година Янковски блестящо изигра ролята на последния руски император Николай ІІ в лентата на Карен Шахназаров “Цареубиец”, партнирайки си с американската кинозвезда Малкълм Макдауъл и Армен Джигарханян.
В “Същият този Мюнхаузен”
През 2000 г. дебютира и като режисьор, заснемайки филма “Ела де ме видиш”, в който изиграва една от главните роли.
Последното участие на Янковски в киното е във филма на Валери Тодоровски “Стиляги”. Олег Янковски е носител на много награди. Малко преди смъртта си той е удостоен от президента на Русия с орден За заслуги пред родината ІІ степен. Янковски също така е Народен артист на Русия от 1991 година.
AFISH.BG
