ПРИЧАСТИЕ
Кръгла маса кова за бездомните свои приятели,
да нахраня децата им с първия есенен хляб.
Да приседнем край нея с ръце натежали от чакане
за спасеното вино в лозата на слепия брат.
Кръгла маса кова за бездомните свои приятели.
Ще отида с лъжицата дървена утре при тях.
И докрай споделил с неизменното куче храната си,
ще умра като кладенец съхнещ под земната прах.
Ще раздам на добрия човек от имането грешно,
по монета на всеки от днес да живее с късмет.
Ще ушия от залък за лудия риза и дрехи,
за да стигне спокоен духът му в отвъдния свят.
Не познавам до днес по-бяла покривка от тази,
на която, забравен, стаканите с мед ще редя.
Тя от сити очи непрактичния пътник ще пази
и над нея след дъжд като късна дъга ще седя.
© текст: Драгомир Задгорски
AFISH.BG
