Оригиналният Бродуейски мюзикъл “Котки” на Андрю Лойд Уебър ще бъде представен за първи път на българските зрители на 11 и 12 май 2017 г., в рамките на Салона на изкуствата.
Всъщност мюзикълът вече има 35-годишна история. Той е поставен в Лондон през 1981, а година по-късно – през 1982 стъпва на Бродуей, където е горещо приветстван от критиката и публиката. Именно там е игран – 18, а в Лондон – 21 години. Преведен е на над 15 езика, гостувал е в над 30 страни, като броят на зрителите, които са го гледали надхвърля 73 милиона.
Текстът на котките е американския котешки вариант на „Ние врабчетата“ и е написан със също толкова любов към героите. Авторът обобщава наблюденията си върху котешката природа и нахвърля колоритни характери, които незабавно ни стават симпатични, тъй като толкова много приличат на човеците.
Котките на Елиът са черни и бели, те са по-често дребни, те са весели и сияят, имат жизнерадостен вид, знаят как да танцуват валс или кючек. Те се мият зад ушите и се изсушават между пръстите на лапичките. Сред котките има герои като просякът, повехналата красавица, големецът с белите гети.. престъпникът, който никога го няма на местопрестъплението и други очарователни типове.
Всяка от котките е описана с нейните уникални качества, изключително хуманоидни. Всяка една от тях си има характер, легенда и очарова зрителите с различна визия и оригиналност. Всяка котка си има репутация и обществено положение. Нищо случайно няма между Котките. Те прекрасно работят в екип. Те минават през къщата като ураган и никой не може дума да им каже. Когато чуете чупене в трапезарията, или пък от килера се чуе трясък, или пък от библиотеката доловите силен звън, от ваза, за която са казали, че е от династията на Минг, веднага идва на ума, коя от котките е направила това.
И не може да се направи нищо по въпроса.
Котките имат религиозна фигура – старият Деуторономи, за когото се разказват народни приказки. Той е живял отдавна и е преживял много животи, бил е известен в пословици и рими и е погребал девет съпруги, а многобройното му потомство процъфтява и целият град се гордее с него и чества неговата старост. Той има спокойна и блага физиономия, когато се излежава на слънце и е особено философски настроен.
Един от най-симпатичните образи е магическия господин Мистофолис, оригиналният магьосник. Няма съмнение, че най-великите фокусници имат нещо да научат от мистър Мистофолис, и всички котки възкликват – О, никога не е имало толкова умна котка като вълшебния мистър Мистофолис. Той е тих, той е малък, той е черен, от ушите до върхът на опашката, може да се промуши през най-тясната цепнатина или да ходи по най-кривата релса. Може да изтегли всяка карта от тестето, също толкова сръчен е и в заровете. Винаги те кара да повярваш, че само лови мишки. И всички котки възкликват, о, ами, не никога, никога не е имало котка умна като мистър Мистофолис.
За първи път след Гърция спектакълът ще гостува в страна от Балканския полуостров. Продукцията е мащабна – 7 тира ще превозват декора и костюмите на 78-те актьори, които по думите на организаторите са великолепни певци, артисти и танцьори.
AFISH.BG